Естествено пропуснах вечерята в столовата. Защото първо имаше сълзи и много кратък разговор, след това дълго съвместно пребиваване под душа, после — легло, после — отново разговор, но този път продължителен и спокоен.
— Господи, толкова се страхувах от това! — По бузите на Лина току се търкулваха сълзици. — Знаеш ли, когато майка ти ми каза, че няма причини да се тревожа за здравето ти, но си изгубил паметта си, като че ли ме удариха с парен чук по главата: ами какво ще стане с нас? Ние прекарахме една толкова прекрасна година, сякаш се опомнихме и започнахме всичко отначало, влюбихме се един в друг, разхождахме се из Москва, хванати за ръце, говорехме си някакви мили глупости, почти всеки ден правехме любов. А сега ти не си спомняше за това, а щом не си спомняше, значи за теб то не се бе случвало. За теб аз щях да съм онази, предишната Лина, която ти познаваше отпреди две години. И просто не можех да си представя какво трябва да направя, как да го направя и изобщо може ли да се направи нещо, за да си върнем всичко онова. Андрюша, толкова те обичам!
Ураганът от емоции и страсти ме връхлетя съвсем неочаквано. Можех да предположа всичко на света, само не и това: аз, който се бях отдръпнал от Лина, Лина, която се бе отдръпнала от мен, взаимното ни охладняване и отдалечаването ни един от друг — всичко това ми беше известно, но в никакъв случай не си спомнях да е имало никакво подобно изригване на романтични чувства. Господи, наистина какво ли бе станало с мен за тези две проклети години?!
Притеснявах се, недоумявах и в същото време искрено се радвах на думите и поведението на жена си. Тя изглеждаше изумително, беше много по-хубава от онази Лина, която помнех отпреди две години. Беше се подмладила, освежила и стегнала. Вероятно положителните емоции наистина разкрасяваха жената, а пък любовта — още повече.
— От страх дори нито веднъж не ти се обадих, макар че Олга Андреевна знаеше телефоните ти — и в болницата, и в стаята, и новия ти мобилен. Тя побърза да ми каже, че в никакъв случай не бива да се вълнуваш, защото получаваш ужасно главоболие, и ми намекна, че ще е по-добре да не те тревожа, пък и аз не се реших да настоявам. Все ми се струваше, че ще разговаряш с мен с чужд и равнодушен глас, понеже няма да си спомниш колко много ме обичаше. Бях сигурна, че няма да понеса това и че или ще се разрева, или ще започна да крещя като истеричка, или ще тресна слушалката. А ти ще се притесниш и изобщо щеше да се получи много глупаво… Такива сериозни неща не се обсъждат по телефона, затова си помислих, че ще е по-добре да дойда при теб, да те погледна в очите, да те целуна и да си поговорим за всичко. Женя много искаше да дойде с мен, толкова му е мъчно за теб! Но не го взех, защото днес присъствието му при нас нямаше да е подходящо. Ти как мислиш?
— Вярно е — изсумтях аз, спомняйки си необузданото желание, което веднага ме връхлетя, когато след първите пет минути от срещата ни Лина започна — отначало неуверено, но после настойчиво — да ме предизвиква.
Впрочем в нейните сексуални навици, които познавах отдавна, се бе появило нещо ново и аз не се поколебах да споделя наблюденията си на глас.
— Андрюшенка, та ние с теб почти цяла година експериментирахме, в нас се пробуди такава жажда за нови неща…
Гласът ѝ потрепна и от ъгълчето на окото ѝ върху моето голо рамо се изтърколи поредната сълзичка.
— Ти нищо не помниш, нищо, нищо! Забравил си дори онова, което толкова ти харесваше!
— Имаш прекрасна възможност да ми го припомниш — двусмислено заявих аз, усещайки, че нямам нищо против да получа подобен урок.
— Но следващия път ще ми се наложи да доведа Женя.
— Какво общо има с това следващият път? Или сега бързаш?
Лина се понадигна, подпря се на лакът и недоверчиво ме погледна. След това устните ѝ се разтеглиха в щастлива усмивка:
— Сега ли искаш?
Естествено че исках сега. Нали не бях виждал Лина от цял месец! Или дори от малко повече.
Заспах в мир със себе си. Наистина жалко, че не помнех колко много съм обичал жена си. Но аз имам една особеност: по принцип не мога да обичам жена, която е равнодушна към мен. Мога да обичам само онези жени, които ме обичат. Никога не съм страдал от несподелена любов, освен може би в ученическите си години, и никога не ми се е случвало да завоювам нечие сърце. Просто спирам избора си на една от онези, които или вече са влюбени в мен, или са готови да направят това при първия повик. И щом Лина отново изпитва силни чувства към моята особа, за мен не представлява никаква трудност да им отговоря.