Появих се на закуска, все така обладан от лекото недоумение, което предизвикваше у мен собственото ми непостоянство. Павел Трънливкин ме посрещна с радостни възгласи, а Елена ми хвърли един затормозен поглед с помръкналите си очи и се вторачи в чинията си.
— Къде изчезнахте? Снощи пак ви нямаше на вечеря, с Лена вече започнахме да се тревожим.
Павел Петрович умееше едновременно да дъвче и да говори, без това ни най-малко да нарушава дикцията му, с което постоянно ме хвърляше в изумление. Този път реших да разсея тревогата им веднъж завинаги, макар че когато преди старчето ме нагазваше с въпросите си по повод на някое пропуснато от мен хранене, предпочитах да премълчавам или уклончиво да лъжа, че съм имал главоболие или че внезапно ми се е приспало. Но Муся се бе освободила от канадския плен, отсега нататък щеше да идва редовно при мен и си помислих, че вече е време да заявя пред събеседниците си правото ми да бъда — с тяхно позволение! — самостоятелен.
— Вчера при мен беше моят литературен агент, трябваше да си поговорим за много неща. Нали разбирате, че не ми беше удобно да оставя жената сама в стаята, а пък аз да ида на вечеря.
Стори ли ми се или наистина бузите на Елена леко порозовяха? Сигурно ми се бе сторило.
— О, вие имате собствен литературен агент! — възбуди се до крайна степен от тази новина Павел Петрович. — Доколкото зная, това не беше прието в нашата страна, във всеки случай — поне по време на съветската власт. А сега всеки писател ли си има собствен литературен агент или само вие?
По-нататък закуската протече под лозунга „Всеки автор — със свой литературен агент“. Аз подробно разказвах на Магарешкия бодил всичко, което знаех, отговарях на неговите любознателни въпроси и с края на окото си следях трептящата Мимоза, която, както ми се стори, в хода на разговора се посъживи, разгърна листенцата си и дори започна да се усмихва.
— Тя беше много заета, но вече се освободи и ще идва при мен често, може би дори всеки ден. Тъй че простете ми, Павел Петрович и Елена — направих театрален полупоклон по посока на всеки от моите сътрапезници, — но понякога ще ми се налага да пропускам обедите и вечерите. Това не бива да ви тревожи.
— Моля-моля! — Старчето явно беше решило да се вкопчи в мен с мъртва хватка. — Казахте, че вашата дама-агент е била много заета. А заради кого пропускахте вечерите?
— Жена ми беше при мен.
Отговорих спокойно, но вътрешно се почувствах малко смутен от тази проява на безцеремонност от страна на Павел Петрович.
— Не разбирам! — Той демонстративно вдигна нагоре съсухрените си ръчички, като с този жест вероятно се опита да изрази крайната степен на обзелото го възмущение. — Когато при вас идва човек по работа и по тази причина вие не можете да вечеряте — това е допустимо. Но как може жена ви да гледа спокойно на обстоятелството, че оставате гладен? Не е възможно да не осъзнава, че тя ще се прибере вкъщи и ще се нахрани, а вие ще трябва да чакате до сутринта. Поразителен егоизъм! Направо поразителен! Извинете ми, Андрей, зная, че вашата майка редовно ви посещава, но заради нея вие никога не сте пропускали нито обеда, нито вечерята. Тя просто не би позволила това! Тя е майка и за нея на първо място стоите вие и вашите интереси, както и вашето здраве.
В този миг освирепях. Не зная какво ми стана изведнъж, тъй като бях тръгнал на закуска в прекрасно състояние на духа. Пък и Магарешкия бодил не ми беше направил нищо лошо и не ми беше казал нищо обидно. Не бих могъл да обясня от какво се взривих, но фактът си беше факт.
— Павел Петрович — започнах с тих глас, — вие вече много дни ме учите да бъда икономичен в думите си и да не казвам очевидни, банални и добре известни всекиму неща. Ще си позволя да отбележа, че самият вие нарушавате собствените си принципи и си позволявате да ми разказвате за майка ми и жена ми неща, които, както сам би трябвало да разбирате, са ми много добре известни. Ако имах нужда от вашите оценки за моите близки, щях да ви известя за това и с удоволствие да изслушам разсъжденията ви. И накрая: аз обичам жена си, обичам майка си и всякакви критични забележки по техен адрес са ми крайно неприятни. Досега не сте критикували майка ми, но бих искал да имате това предвид за в бъдеще. Ясно ли се изразих?