Выбрать главу

Муся имаше право за санитарния техник — та нали бях обещал на Фомич с проницателния поглед да си поделя спиртните напитки с него. Но ако тя не бе споменала за това, като нищо щях да забравя. А старчето най-вероятно ги очакваше.

Още сутринта получих порцията си поздравления и добри пожелания от Магарешкия бодил и Мимозата и по време на вечерята поканих и двамата в стаята си — да пийнем по един късен чай с пирожките, които ми беше донесла Лина. Уговорихме се да се съберем в десет часа, тъй като — слава богу! — тук никой не следеше за спазването на режима. След като с помощта на Муся примъкнахме подаръците от колата в корпуса, аз си поговорих малко с моя литературен агент, разхождайки се бавно по алеите на парка, помахах с ръка след отдалечаващата се кола и се отправих натам, където с най-голяма вероятност можеше да бъде намерен Фомич.

Той беше на въпросното място, седеше и пушеше на пейката недалеч от входа на една малка триетажна къщичка, където в миниатюрни стаички живееха някои от членовете на персонала. Както ми беше обяснил всезнаещият Таралеж Таралежкович, тук открай време било прието да настаняват във въпросната къщичка предимно онези, които са ангажирани с техническото обслужване, тъй като всичко можеше да се случи: да се спука канализацията, или да стане авария с електричеството, или пък да се счупи нечие легло. Ами ако тези аварии станеха през нощта, кой щеше да ги оправя? Обитателите на санаториума не бяха обикновени хора и нямаха навика да търпят каквито и да е неудобства повече от три секунди, тъй че техническият персонал трябваше да бъде на поста си денонощно. Затова беше далеч по-удобно да му се предостави жилищна площ близо до работната площадка, вместо да се въвежда график за нощните дежурства, понеже за работата на нощната смяна трябваше да се плаща много повече, а необходимост от нейната намеса възникваше два, най-много три пъти годишно. Глупаво си беше заради три повиквания на електротехника да се плаща за триста шестдесет и пет нощни смени. Не бяха променили старото правило и при новото държавно устройство, защото хората, които днес бяха готови да плащат луди мангизи за санаторно-курортното лечение, също не искаха, а и не можеха да се примиряват с неудобствата.

— Дойдох да изпълня обещанието си — тържествено заявих аз. — Вземете си три бутилки по ваш избор, няма значение от кои напитки.

Фомич прояви изключителна сдържаност, макар че не успя да прикрие хищния плам в погледа си, който внезапно бе придобил мазен оттенък.

— Благодаря ви, че не ме забравихте — с достойнство произнесе той и веднага започна да се оглежда, търсейки вълшебната покривчица, отрупана с алкохолни напитки.

Но в обозримата околност вълшебна покривчица не се забелязваше и той някак помръкна. Вероятно затова възприе думите ми като неуместна и по тази причина — обидна шега.

— Елате с мен в стаята ми и сам ще си изберете.

— Не е разрешено — поклати тъжно глава Фомич. — Ако казанчето ви беше протекло — това е друга работа, а иначе не е разрешено.

— Глупости — категорично отвърнах аз, — никой няма да разбере. Тук никой никого не следи и всички ходят където си искат и когато си поискат.

— Така ли мислите? — изсумтя той и хитро присви очички. — Само така ви се струва. На болните нищо не им е забранено, ала това е друга песен. Но всички всичко виждат и знаят. Особено когато става дума за персонала.

— Добре, да вървим! Можем да кажем, че наистина ми е протекло казанчето.

Фомич радостно скочи и заситни до мен. Той се оказа прав, защото още първата медицинска сестра, която срещнахме по пътя си, впери злобен и подозрителен поглед в моя спътник и аз бях принуден мило да ѝ се усмихна и да ѝ изпея една балада за печалната участ, сполетяла моята страшно любима тоалетна чиния. Тя снизходително ми кимна, но кой знае защо, известно време продължи да гледа след нас. Да-а, ама че нрави има тук… Няма как да се отпуснеш.

При вида на изобилието от бутилки с алкохол, възправени в тържествен строй върху масата, на Фомич чак дъхът му спря.

— Три ли? — нерешително попита той.

— Както се бяхме разбрали — потвърдих аз.

— И все едно кои? — реши за всеки случай да уточни санитарният техник.