— Е, да речем, че не целия, само двадесетина души — машинално отвърнах аз, стараейки се да овладея свитото си от мъка сърце. Фомич… Снощи разговарях с него, а днес вече го няма. Господи, но защо беше пил с хамалина някаква скапана водка, та нали вчера му подарих цели три бутилки висококачествени напитки! Дали пък не му бе досвидяло и не бе решил сам да си изпие хубавата водка, без да я дели с никого? Или да я запази за по-тържествен случай? А може би тук се крие нещо друго?
— А кой е казал, че са се отровили точно с водка? — попитах Рита. — Може би са ги убили?
— Какво говорите, Андрей Михайлович, на кого са му притрябвали тези двама пияници? Пък и кръв няма, аз също ги видях, погледнах през прозореца. Лицата им са сини, почти черни, подпухнали и по пода има повръщано. Типична картина на силно отравяне. А на масата има бутилка и някакво мезе.
— Каква бутилка?
Нямах представа как ми хрумна този въпрос, така и не разбрах защо го зададох. Но кой знае защо, не ми се искаше да чуя отговора.
— Ох, не зная! — махна с ръка Рита, като продължаваше да не поглежда към мен, а да следи суетата пред входа на къщата. — Само като зърнах тези страшни лица и повече нищо не можах да видя.
— А откъде знаеш, че е имало бутилка?
— Ами всички така казват.
— Кои всички? — не преставах аз.
— Ами които са надничали вътре… Онези, които имат поздрави нерви и са успели да разгледат какво има там. Олеле, вижте, изнасят ги!
Не исках да гледам. По-точно исках, но не да видя мъртвите Фомич и Миша, а онова, което стоеше на масата, край която те бяха изпили последната си чаша. Струваше ми се, че е жизненоважно да погледна и сам да се убедя, че тези нещастници не са се отровили с водката, която вчера Фомич взе от мен. О, не, не — това не може да бъде, никой не би ми подарил фалшива водка! Просто няма кой да го направи! Хората, които ми поднасяха поздравленията си за рождения ми ден, не бяха пропаднали типове и клошари, те купуваха напитките от сигурни места, от скъпи магазини или ги носеха от чужбина. И освен това — кому би хрумнало да фалшифицира напитки, които не вървят много на пазара заради високата си цена? Ментетата винаги са по-евтини, защото с тях се правят пари от големия оборот. А какъв смисъл има да хабиш усилия да фалшифицираш водка, която се продава веднъж седмично, та дори и по-рядко?
Натовариха труповете в линейката и аз се приближих към къщата с намерение да надникна през прозореца.
— Какво обичате? — строго ме попита дебел милиционер с униформа и пагони на старши лейтенант, пресичайки опита ми да задоволя любопитството си.
— Може ли да погледна? — изненадващо плахо попитах аз.
— Там няма нищо за гледане — отряза ме той и добави многозначително: — Това е местопроизшествие. Не пречете.
— Няма да преча, само искам да погледна с каква водка са се отровили.
— Защо? Не е хубаво така. Хората са умрели, а вие любопитствате. Отдръпнете се.
— Тогава вие ми кажете с каква водка са се отровили. Искам да зная от коя марка не бива да купувам. Защото, току-виж, и аз също…
Шкембестият старши лейтенант презрително ме изгледа от главата до петите.
— Такива като вас не пазаруват от тези места — рече той. — Тъй че не се притеснявайте, нищо не ви заплашва. И изобщо откъде ви дойде наум, че са се отровили с водка?
— Всички така казват — повторих думите на медицинската сестра Рита.
— Кои всички? — Този път старши лейтенантът повтори собствения ми въпрос и въпреки трагичната ситуация, на мен ми стана смешно.
— Онези, които са надничали през прозореца.
— Никога не вярвайте на онова, което се говори, докато сам не се убедите.
— Ама какво — те не са ли се отровили?
— А, защо, отровили са се. — Стори ми се, че милиционерът произнесе фразата с някакво особено удоволствие, сякаш ставаше дума за неговите най-зли врагове. — Само че не с водка, а с коняк.
— С коняк ли?!
— Аха — с „Хенеси“. Нямам представа от какви гадории са сварили тази отрова, но явно се е получило нещо яко. Бутилката е едва начената, цапнали са по едно и — хайде! Дори не са успели да извикат за помощ, първо са почнали да повръщат, а после са се задушили. Ама пълни идиоти, мамка им, не виждат ли, че бутилката е без бандерол, значи е самодейка, значи вътре може да са налели всякаква гадост, обаче — не, купуват я и се радват, че са на аванта! — сопнато изтърси старши лейтенантът и веднага прие делови и загрижен вид: — Граждани, всички да се отдръпнат оттук, не пречете!