Отпивах бавно от питието си и продължавах методично да обхождам с очи присъстващите, когато погледът ми изведнъж попадна на Лъки и Булит. Децата седяха край една маса с двама мъже и оживено разговаряха. По-точно — разговаряха мъжете и Булит, а Лъки седеше, тиха и мълчалива. Какво излизаше: че Ана пуска малолетните си деца да ходят късно вечер по такива заведения? Дали това също бе едно от онези приети в това странно село неща? Да, изглежда, не бях останал тук напразно, това място сякаш има доста интересни нрави.
— Виждам, че във вашето заведение дори и децата намират с какво да се забавляват — обърнах се към бармана, който съсредоточено бършеше високите чаши. — Родителите им не се ли притесняват?
Барманът за миг вдигна очи към мен, леко ми се усмихна и веднага се върна към заниманието си, което беше прекъснал, за да ме погледне.
— При нас е безопасно, никой няма да причини зло на децата.
— Толкова ли много обичат децата във вашето село? — уточних аз.
— Децата на Ана — да. Тях никой никога не би докоснал. Не е възможно.
Хъм, загадъчен отговор!
— А другите деца ще ги докоснат ли?
— Никой не закача децата. Ако нещо се случи с тях, значи това е съдба.
Още по-загадъчно! Или просто тук всички бармани са философи.
— А защо обичат децата на Ана и не ги закачат? — продължих да досаждам аз. — Те какво, по-особени ли са?
— Децата на Ана са децата на Ана — рече барманът, без да спира съсредоточено да лъска една чаша. — Те са неприкосновени. Това е закон.
— И кой е измислил този закон?
— Никой не го е измислял. Той винаги е съществувал.
Докато озадачено се опитвах да осмисля тази формулировка, барманът се отдалечи към другия край на тезгяха и завърза разговор с някакъв посетител. Формулировката се оказа съвършено несмилаема, никакво усилие на съзнанието ми не можеше да изработи фермента, чрез който бих могъл да я усвоя, и аз се смъкнах от високия стол и започнах да си проправям път към масата, край която седяха децата.
— Здрасти! — казах и сложих ръка върху рамото на Булит.
Момчето потръпна, отхвърли рязко ръката ми от рамото си, но после вдигна глава и миролюбиво се усмихна:
— Здравейте.
— Добър вечер, Лъки — обърнах се към сестра му.
— Добър вечер — тихо отвърна момичето.
— А къде са Акси и Еспера? Вкъщи ли останаха?
— Акси е в друго заведение, не му е интересно с нас. А Еспера е при Мария, тя почти никога не идва с нас — тихичко обясни Лъки.
— Мария ли? Коя е тя?
— Съседката ни. Живеем в една къща, само че нейният вход е от другата страна. Еспера обича да седи при нея.
— А вие не обичате, така ли? — кой знае защо, попитах аз и в същия момент се хванах, че започвам да разговарям с децата на Ана с менторския тон на недоволен учител. От това нищо нямаше да излезе, трябваше да коригирам поведението си.
— Стига с тая Мария — намеси се в разговора Булит, — тя е стара вещица! Живее на света от един милион години и все не може да умре. И пълни главата на Еспера с всякакви глупости, само ѝ мъти мозъка.
Очаквах, че Лъки ще опровергае по някакъв начин думите на брат си или ще добави нещо от себе си, или пък, напротив — ще му възрази, или поне ще скастри момчето за грубостта, но нищо подобно не се случи. Момичето седеше, склонило глава надолу, и сякаш не чуваше думите на Булит. Впрочем възрастните събеседници на моите познати хлапета също не се намесваха, разменяха си тихичко някакви реплики и си се смееха. Мда, бяха твърде любопитна компания — двама мъже по на четиридесет години или малко по-млади, агресивно и злобно момче и кротко, мълчаливо момиче. Какво ли общо можеше да има помежду им? И това явно не бе случаен епизод, нали Лъки каза, че сестра ѝ Еспера никога не ходела с тях. Значи те с Булит доста често ходеха по такива заведения вечерно време. Какво пък — имаше какво да се научи и над какво да се помисли тук. Както и да е, ще ги оставя на мира, а утре ще ида при Ана и ще ѝ задам няколко въпроса за децата ѝ. Пък и ще направя опит да се запозная със съседката им Мария. Ако тя наистина е толкова стара, за колкото я смяташе Булит, значи ще има възможност да ми разкаже нещо интересно от историята на селото, с други думи да сподели с мен откъде и кога са се появили тези повече от странни нрави, ред, правила и закони. И в частност — законът, по който децата на Ана са неприкосновени…