— Не лъжи. — Прегърнах Боря, потупах го по гърба и го настаних във фотьойла, без да крия радостта си. — Любопитството не е твоята стихия. Казвай защо си дошъл.
Наистина му се зарадвах. Разбира се, вечерта се канех да се посъветвам с Муся за своите подозрения, но много добре познавах своята Персийска котарака, която винаги имаше един и същ отговор: трябва да се обърнем към милицията или към Федералната служба за безопасност. Беше типично женски подход — в опасни ситуации да тичаш и да търсиш закрила. А на мен ми трябваше мъжкият подход, който се съдържаше във формулата сам ще се оправя, и тук мой единствен надежден съветник беше именно Боря.
— Ако трябва да съм честен, дойдох да се видим, защото ми домъчня за теб — хитро се подсмихва той. — Но тъй като ти си нашият голям литератор и известна във всички европейски и азиатски страни личност, не мога току-така да се изтърся при теб — само заради старото ни приятелство. Затова си измислих повод за срещата ни.
— И какво измисли?
— Разбрах що за човек е любовникът на дъщеря ти, онзи музикант на име Гарик. И дойдох да се отчета за свършената работа.
— Какво говориш?! — От изумление дори загубих дар-слово и не можах да намеря други думи, освен това глупаво възклицание. — Сериозно ли? Наистина ли си го направил?
— Не, на майтап — усмихна се Боря. — Разбира се, че съм го направил. Извинявай, че не стана веднага, нямах възможност.
— И как успя?
— Ами останала ми е някоя и друга връзка след контактите ми с правозащитната система — уклончиво обясни той. — И синът ми помогна, нали те с твоята Светка са почти връстници, въртят се в едни и същи среди и винаги могат да намерят общ език. Казано накратко, Дюхон, чуй какво насъбрах за него. Този Гарик, чиято фамилия е Рижов, а името му е Игор, има нещо като артистичен псевдоним, който пък е Хари. Във всеки случай така го изписват на саморъчно направените им афиши. На сцената се появява в компанията на още няколко тъпанаря, но никой от тях няма нито достатъчно парчета, нито достатъчно фенове, за да направи самостоятелен концерт. Нали знаеш как става? Единият има около десетина фенове, другият — и той толкова, но заради петнадесетина души няма смисъл да наемаш зала и да изнасяш концерт. Когато се съберат обаче петима-шестима такива гении и феновете на всеки от тях дойдат, получават се около стотина зрители и вече се създава някаква илюзия за пълна зала и за публика.
— Разбрах. Давай нататък! — нетърпеливо настоях аз.
По-нататък се изясни, че Гарик има не само тъмно минало, но и твърде съмнително настояще. Той вече е сколасал на два пъти да влезе в затвора, и двата пъти — още докато е бил непълнолетен. Точно там, зад решетките, започнал да съчинява и да изпълнява песничките си и решил, че оттук нататък ще печели парите за насъщните си нужди със своето безсмъртно изкуство. Нещата вървели зле, талант явно не му достигал, пък и с вкусовете на Гарик — както музикалните, така и литературните — не всичко било наред. Само че момчето имало приятели. Близки на сърцето му. С една дума — авери. Е, ясно откъде са се взели. Та тези авери се почесали по тиквите, огледали по-внимателно красивата мутричка и хубавката фигурка на Гарик с широките му рамене и тесните бедра и направили на своето аверче едно предложение, на което той не можел да откаже. Не можел, понеже не искал, а съвсем не в онзи смисъл, който е описан в „Кръстника“ на Марио Пузо.
Предложението било примитивно до отврат, но и точно толкова ефективно, ако идеята се реализирала поетапно. Дверите намирали на Гарик някоя пачавра с богати родители. Точно с този статус, точно пачавра с богати родители, а не богата сама по себе си, защото пачаврата, която разполага със собствени пари, би имала и собствени момчета, при това по-хубави от Гарик. Гарик завъртал главата на девойката, вземал ѝ акъла със своя необикновен, но засега неизявен талант, и я покорявал с неземната си страст. Девойката започвала да измъква пари от родителите си или заради самия Гарик, или пък — ако старите не признавали съвременното изкуство — ги вземала за някакви си свои нужди, които си измисляла. След това давала парите на Гарик, Гарик — на аверите си, аверите му ги влагали в някаква еднократна, но доходна операция, която двойно и тройно им възвръщала вложеното, и те си го разделяли с Гарик. После с получените пари живеели известно време като волни птички. Разбира се, Гарик зарязвал девойката, за да не му се налага да се отчита за какво са похарчени парите. След това си намирал нова пачавра… и така нататък. Аверите на Гарик не били придирчиви и не дръзвали да се захванат със собствен широкомащабен бизнес, защото разбирали, че нямат нито акъл, нито характер за тази работа. Задоволявали се с малко. Всички те, включително и Гарик, били наркомани и имали само една грижа — парите да са достатъчни за съответната доза. Онова, което успявали да смъкнат от едно момиче и да го завъртят с печалба, им стигало някъде за около месец, че и за около два безпроблемен кефски живот. Веднъж им провървяло и едно от влюбените момичета откраднало от домашния сейф на баща си десет хиляди долара. С помощта на някакъв техен познат наркодилър аверите ги направили на двадесет хиляди и няколко месеца живели безгрижно. А друг път родителите на едно от момичетата поискали лично да се запознаят с талантливия музикант, за чиято същинска изява непременно трябвало да се наеме студио в Лондон, но самото запознанство станало в присъствието на специалисти в областта на шоубизнеса. Още след първите два такта специалистите заявили, че изобщо не улавят нищо в това мътно блато, че тук дори и не намирисва на талант или поне на някаква интересна самобитност и че само пълен идиот би могъл да вложи в това момче дори и копейки. Гарик страшно и съвсем сериозно се обидил, аверите се разстроили, счупените прозорци и пробитите гуми на автомобилите на споменатите вече специалисти се превърнали във веществен резултат от тези достойни за уважение емоции, а на предпазливия и недоверчив баща на момичето му се случили далеч по-лоши неща. Той бил нападнат във входа на собствения му блок и бил пребит и ограбен. Вярно, престъпниците не били открити, тъй че не станало ясно кой точно се е постарал по въпроса: дали случайни нападатели с користни цели, или тази работа са свършили по реда на отмъщението приятелчетата на непреуспелия музикант. Ей такова момче бил нашият Гарик.