— Защо смятате така?
— Защото Бог е всемогъщ. Той е създал всичко, което съществува. На света няма нещо, което да не е създадено от Бога, защото никой друг не притежава толкова могъща съзидателна сила. Съгласен ли сте?
— Естествено.
— Бог може всичко. Не съществува нещо, което да не е по неговите сили. Съгласен ли сте с това?
— Да, разбира се — отново потвърдих аз.
— Тогава защо трябва да съществува сатаната? Защо трябва да съществува адът? Защо трябва да съществуват стряскащите приказки за падналите ангели? Защо Бог е измислил и създал всичко това?
— Как защо? За да не грешим. За да знаем, че ако не се държим правилно, ни чака адът. Това е ясно.
— Сигурен ли сте? — тъжно се усмихна Мария. — Това не е чак толкова ясно, колкото си мислите. Защо му е на Бог да се страхуваме и да не вършим лоши неща, след като със своята всевластност той може да ни възпира от тях, да не ги допуска, да не ни позволява да ги вършим? Нали се съгласихте с това, че Бог може всичко, а сега се отмятате от думите си.
— Ами… — Млъкнах, озадачен. Никога не бях мислил за Бога в такъв аспект. — А вие имате ли отговор?
— Имам — кимна старицата.
— Мога ли да го чуя?
— Вижте, скъпи мой, ако Бог не ни възпира от някои постъпки, ако допуска да ги извършим, значи волята му е такава. Неговата свята воля. Той иска да се държим така, както намерим за добре, и да берем плодовете на своите постъпки във вид на логични последствия от тях. Той изобщо няма потребност да ни плаши с ада или с дявола и няма нужда да ограничава свободата на нашите постъпки със страх. Бог иска да имаме пълната свобода на избора във всяка житейска ситуация. А ако започне нещо да ни разрешава, а друго да ни забранява, това вече няма да е свобода, а принудително поведение. Разбирате ли ме?
— Но защо? Защо той иска да имаме свобода на избора?
— Защото само чрез свободния избор душата може да се самоизгради и да укрепне. Не чрез пръчката, не принудително, а свободно, като се основава на собствените си чувства, като преживява собствения си опит и като бере плодовете на собствения си избор във всеки конкретен момент, оценявайки последствията, правейки изводи и натрупвайки от това сила и мъдрост. Само така душата отново може да стане чиста и прекрасна, каквато е била някога. Но това е сложна мисъл, миличък, особено за неподготвен човек. Ако ви е интересно, можем много пъти да се връщаме към въпроса.
Ако ми е интересно! Та на мен никога в живота не ми е било толкова интересно, колкото в това село, и особено тук, на верандата на странната богата старица с библейското име Мария…
Глава 10
— На кого си казала, че съм тук? — попитах Муся.
— Специално — на никого — сви рамене тя. — Но много хора и без това знаят.
— Откъде?
— Корин, не се вдетинявай! — Хубавите ѝ вежди помръднаха от раздразнение. — Като че ли не знаеш как става изтичането на информация! Моята секретарка, твоите дами, имам предвид Олга Андреевна, Лина и дъщеря ти, пък освен това първата ти жена, твоят приятел, който на два пъти е идвал при теб, целият медицински персонал както в Талдом, така и тук — всеки от тях би могъл да изтърси нещо на някого. Не от зла умисъл, а случайно. Заради клюката например или с някакви други мотиви. Ами тукашните пациенти? Да не си мислиш, че след като не общуваш с никого, никой тук не те е познал? Дръжки! Журналистите постоянно ме атакуват с обажданията си и непрекъснато питат кога могат да дойдат и да вземат интервю от теб. Забележи, не къде могат да дойдат, а именно кога. В смисъл че много добре знаят къде.
— Не думай! — Бях поразен. — Досега не си ми казвала, че журналистите ти звънят.
— Че защо да ти казвам? Ти започваш да нервничиш, да се ядосваш, да се притесняваш. А ние трябва да те пазим. А и какво ще се промени, ако ти кажа? Проверяваш ли електронната си поща?
— Не. Страхувам се да няма вируси. В града винаги бих имал възможност да оправя по спешност компютъра си и да спася нещата, които са в него. Но ако белята се случи тук, в санаториума, всичките ми файлове ще идат на кино. Деловата ми преписка минава през теб, а останалото сега слабо ме интересува.
— Ако беше прегледал пощата си, щеше да видиш колко много журналисти ти пишат с молба за интервю. Интересът към твоята персона е огромен, още повече че благодарение на старанията на твоята дъщеря веднага след катастрофата хората научиха за амнезията ти. След това с твоя намеса ние подадохме информация, че паметта ти се е възстановила и нямаш проблеми с главата. После тук-там се прокраднаха мнения, позовани на сведения от дъщеря ти, която продължаваше да твърди, че имаш амнезия. След това аз казвах на всички точно обратното, както ти ме помоли. Хората окончателно се объркаха, но вече никой не опровергава моите изказвания и сега журналистите вярват, че с главата ти всичко е наред и искат да напишат за това какви неща се случват на известните хора и как става така, че първо всичко си спомняш, после нищо не помниш, а след това пак си спомняш. И дали този любопитен опит ще бъде отразен в следващите ти произведения.