Ала нямаше къде да се дяна, трябваше да вляза в стаята си. Използвах оставащите до вратата двадесетина крачки, за да прехвърля трескаво наум всички думи, които знаех, и да подбера най-подходящите, та да сведа конфликта до минимум.
Хипопотам Викторович ме посрещна със сияйна усмивка:
— Извинете, че ви се изтърсих без предупреждение, Андрей Михайлович. Мария Владимировна ми каза, че повече не се нуждаете от заниманията си с мен и дойдох да се сбогуваме. Тази вечер заминавам в командировка.
— Как така — в командировка? — шашардисах се аз, като на мига забравих всички току-що мъчително събрани накуп и скрепени с логическа нишка думи. — Ами ако Мария не ви се беше обадила?
— Тогава щях да се откажа от пътуването. Всичко се нареди много добре, Андрей Михайлович. Тъкмо вчера ми се обадиха и ме помолиха да отида във Волгоград, за да помогна на една жена да се измъкне от тежка криза. Преди няколко дни цялото ѝ семейство загинало при трагични обстоятелства. И тъй като вече не съм ви нужен, приех предложението. Виждате ли колко добре се наредиха нещата!
— Да, разбира се — измърморих полугласно.
Много добре се наредиха нещата. Но защо ли въпреки това ти се появи тук, Хипопотамчо мой? Нещо не мога да разбера. Да не би Муся да е забравила да ти каже за парите и си дошъл за хонорара си? Лоша работа — тук нямах толкова пари.
— Помолих Мария да ви даде хонорара, тук нямам… — започнах да се оправдавам аз, но Хипопотама размаха ръце:
— Да-да, разбира се, днес сутринта тя се разплати с мен. Какво говорите, Андрей Михайлович, да не би все пак да си мислите, че съм дошъл за пари? Наистина дойдох, за да се сбогуваме. Разберете ме правилно: не съм някакъв си конски доктор, с вас направихме толкова сеанси, че станахме почти приятели. За мен е важно да ви оставя в добро разположение на духа, в състояние на хармония със самия себе си и със света. Трябва да видя очите ви, да видя как се усмихвате, сбогувайки се с мен.
— Нима човек може да се усмихва, когато се сбогува с приятел? — клъвнах го неволно, тъй като не вярвах на нито една негова дума. — Според мен в такива ситуации хората се разстройват, а не се усмихват.
— Точно тук не сте прав. — Безбройните му гушки ситно-ситно се затресоха. — Истинският приятел е онзи, без когото можете да минете. Ако не искате да живеете без него — това е друга работа. Но можете. Защото ако не можете, значи сте изпаднали в зависимост от този човек. Това е вашата беда, но вината е негова. Той го е допуснал. Щом не се усмихвате, когато се разделяте с приятеля си, значи се страхувате да останете без него, че сте зависим от него. А това вече е лошо. Затова за мен най-голямата радост като лекар е, когато пациентите ми кажат: Край, докторе, благодаря, повече нямам нужда от вас! Това означава, че човекът или се е справил с проблема си, или смята, че има достатъчно сили да живее с него, без да изпитва кой знае какви неудобства. Тоест в крайна сметка това означава, че аз съм изпълнил задачата си.
Да бе, изпълнил си я… Макар че може би имаш известно право, миличък мой Хипопотамчо.
— На този етап не можахме да се справим с вашата парамнезия — продължи той — и след като Мария Владимировна ми се обади, реших да дойда при вас. За мен е важно да разбера защо сте решили да прекратим нашите занимания. Дали това е ваше искрено желание и действително смятате, че по-нататък можете да се справите без моята помощ, или при вас са възникнали обективни затруднения… Да речем — от финансов характер. Защото добре разбирам, че моите услуги не са евтини. Или сте огорчен от липсата на резултат и сте поканили друг специалист, когото са ви препоръчали като по-опитен. Разберете ме правилно, Андрей Михайлович, в никакъв случай не бих се обидил, ако се окаже точно така. Но за мен наистина е важно да разбера дали съм изпълнил задачата си или не. Ако съм я изпълнил, значи мога да замина за Волгоград с леко сърце.
— Михаил Викторович — тържествено произнесох аз, — можете да бъдете напълно спокоен. Нямам намерение да провеждам сеанси с друг психоаналитик, безкрайно съм ви признателен за всичко, което направихте за мен, защото успях да се ориентирам в себе си и започнах да разбирам много по-добре истинските подбуди и причини за собствените си постъпки. И сега ми се струва, че мога да се справям и без чужда помощ. Още повече че — ще ви призная честно — у мен се зароди идея за нова книга, която изобщо няма да прилича на нищо от онова, което съм писал преди. Ще бъде в жанр фентъзи, в нея ще се разказва за разни мистични неща и нямам търпение да започна денонощно да работя, без да се разсейвам с нищо и без да си губя времето.