Дейвид се отправи към телефона.
— Ще се обадя в „Даймлер“ да пратят кола. Не е законно, но се надявам да си затворите очите, лейтенант.
— Ще го уредим някак си, мистър Хънтър.
Спенс стана.
— Ще ви изчакам долу.
Слезе с асансьора и отново отвори вратата към служебното помещение.
Фелдмаршалът го очакваше.
— Е?
— И двете легла са използвани снощи, сър. Също и баните и хавлиите. Закуска за двама е била сервирана горе към девет и половина сутринта.
— А вие не знаете по кое време се е прибрал снощи мистър Хънтър?
— Боя се, че не мога да ви кажа нищо повече, сър!
Е, засега толкова, помисли си Спенс. Чудеше се дали зад отказа на Дейвид не се криеше нещо повече от чисто детинско непокорство. Безспорно съзнаваше, че над главата му виси обвинение в убийство. Не можеше да не разбира, че колкото по-скоро даде показания, толкова по-добре ще е за него. Опълчването срещу полицията не би му помогнало с нищо. Но Дейвид целеше точно това, горчиво си помисли лейтенантът, и точно то му доставяше удоволствие.
По пътя почти не приказваха. Когато пристигнаха в моргата, Розалийн бе съвсем бледа. Ръцете й трепереха. Дейвид изглеждаше много загрижен за нея. Говореше й така, както би успокоявал малко дете.
— Всичко ще ти отнеме не повече от минута-две, миличка. Няма нищо страшно, нищо страшно. Не се вълнувай. Влез с лейтенанта, а аз ще те чакам тук. И няма какво да се впрягаш. Той ще изглежда тих и спокоен, все едно че е заспал.
Тя му кимна с глава и протегна ръка. Той я стисна за кураж.
— Дръж се, скъпа.
Докато следваше лейтенанта, тя му каза с тихия си глас:
— Сигурно ме смятате за ужасна страхливка, лейтенант. Но когато всички са загинали в дома ти, всички са мъртва, с изключение на теб… О, онази кошмарна нощ в Лондон…
Той й отговори ласкаво:
— Разбирам ви, мисис Клоуд. Зная какво тежко изпитание е било за вас въздушното нападение, когато съпругът ви е загинал. Обещавам ви, че ще ни отнеме само минута.
По знак, даден от Спенс, чаршафът бе смъкнат, Розалийн Клоуд стоеше там и се взираше в човека, който носеше името Инок Ардън. Спенс дискретно бе застанал встрани, но я наблюдаваше изпитателно.
Тя се загледа с любопитство в мъртвеца, сякаш се чудеше. Не се сепна, не издаде никакво чувство, никакъв знак, че го познава. Просто известно време стоеше и го гледаше учудено. После съвсем тихо, почти делово, го прекръсти.
— Бог да даде покой на душата му — прошепна тя. — Никога в живота си не съм виждала този мъж. Нямам представа кой е.
Спенс си помисли: „Или е най-блестящата актриса, която съм срещал, или говори истината“.
Малко по-късно той позвъни на Роули Клоуд.
— Вдовицата видя убития — обясни му той. — Категорично отрече да е Робърт Ъндърхей. Каза, че никога не е виждала лицето му. Така че това решава въпроса.
Последва мълчание. После Роули бавно промълви:
— Дали!
— Мисля, че съдът ще повярва на нея. Освен ако не се появят доказателства в полза на противното, разбира се.
— Дааа — каза Роули и затвори.
След малко навъсено взе в ръце не местния, а лондонския телефонен указател. Пръстите му бавно се спуснаха надолу по буквата П. Не след дълго намери името, което търсеше.
Втора книга
Първа глава
Еркюл Поаро внимателно сгъна последния от вестниците, които Джордж му бе доставил. Информацията, поместена в тях, бе доста оскъдна. Медицинската експертиза свидетелстваше за разбит череп в резултат на поредица от тежки удари. Следствието бе насрочено след две седмици. Приканваше се всеки, който би могъл да даде сведения за мъж на име Инок Ардън, пристигнал наскоро от Кейптаун по непотвърдена информация да се обърне към полицейския началник на Оустшир.
Подреди вестниците в спретната купчина и се впусна в размишления. Интересът му бе пробуден. Може би щеше да подмине краткия начален абзац, ако не бе скорошното посещение на мисис Лайънел Клоуд. Защото именно то възстанови в паметта му съвсем ясно случката в клуба по време на онова въздушно нападение. Напълно отчетливо си спомни гласа на майор Портър и думите му: „Може би някой си мистър Инок Ардън ще се появи един ден нейде на хиляди мили и ще започне живота си отново“. В момента Поаро силно жадуваше да узнае нещо повече за мъжа на име Инок Ардън, който бе умрял от насилствена смърт в Уормсли Вейл.