Роули поклати глава.
— Не е възможно, Лин. Убих двама души, аз ги убих…
— Глупости! — извика тя. — Не ставай твърдоглав и мелодраматичен. Ако се скараш с някой едър мъж и го удариш, а той падне и си разбие главата в бордюра на камината — това не е убийство. Дори и законът не го тълкува като убийство.
— На практика е непредумишлено убийство. За подобно нещо спокойно могат да ме вкарат в затвора.
— Може би. Но в такъв случай ще те чакам на прага, когато излезеш.
— А Портър? Нося морална отговорност за смъртта му.
— Не, не носиш. Той бе съвсем разумен човек, който си даваше сметка какво върши. Имаше право на избор — да приеме предложението ти или да го отклони. Не можем да обвиняваме някого за решението, което друг е взел напълно доброволно. Ти му предложи да извърши измама и той прие. После се разкая и по най-бързия начин излезе от неудобното положение — просто слаб характер.
Роули упорито поклати глава.
— Не, безполезно е, моето момиче. Не можеш да се омъжиш за затворник.
— Не вярвам да отидеш в затвора. Иначе отдавна да са те отвели.
Роули я изгледа втренчено.
— Но, по дяволите, непредумишлено убийство… подкупване на Портър…
— Какво те кара да мислиш, че полицията знае за това или че някога ще узнае?
— Нали Поаро е наясно?
— Той не е от полицията. Мога да ти кажа какво мислят в полицията. Според тях Дейвид Хънтър е убил и Ардън, и Розалийн, особено след като им е известно, че е бил същата вечер в Уормсли Вейл. Но едва ли ще го обвинят и в двете, защото не е необходимо. Пък и нали не могат да те арестуват два пъти по едно и също обвинение. Въпросът е, че докато смятат него за виновник, няма да търсят друг.
— А Поаро…
— Той каза на лейтенанта, че е било нещастен случай. Стори ми се, че лейтенантът само се засмя. Ако питаш мен, мисля, че Поаро няма да издаде нищо. Бива си го…
— Не, Лин. Не мога да ти позволя да поемеш такъв риск. Като оставим настрана всичко… ами… нима мога да имам доверие в самия себе си? Искам да кажа, че за теб няма да е безопасно.
— Може би не… Но, виждаш ли, Роули, аз те обичам. Ти преживя такъв кошмар. А и освен това никога, наистина никога не съм жадувала за безопасно съществуване…