Джордж се оттегли. След малко отново се появи и тържествено съобщи:
— Мисис Клоуд.
Фигурата в износения костюм и веещия се шал влезе с лъчезарна усмивка. Протегна ръка, огърлицата се полюшваше и потракваше.
— Мосю Поаро! — възкликна тя. — Идвам при вас, водена от провидение свише.
Поаро едва забележимо примигна.
— Но, мадам, може би първо ще седнете и ще ми съобщите… — той спря.
— Два пъти се яви, мосю Поаро. Изписано от духа и на масичката за спиритически сеанси. Случи се по-миналата вечер. Двете с мадам Ейвъри използвахме масичката. Няколко пъти се явиха едни и същи инициали — Е. П., Е. П., Е. П. Естествено не успях веднага да схвана скрития смисъл. Нали разбирате, трябва малко време. Земният човек едва ли може да проумее напълно всичко. Напрегнах мозъка си да се сетя за някой с такива инициали. Подозирах, че има връзка с предишния сеанс, наистина много съдбовен, но се сетих чак след известно време. Купих един брой на „Пикчър Поуст“ (отново провидение свише, защото обикновено вземам „Ню Стейтсман“) и ви видях вътре — имаше ваша снимка и описание на всичко, което сте направили. Не е ли чудесно, мосю Поаро, че всяко нещо сякаш е предопределено от съдбата? Съвсем очевидно е, че вие сте избраникът на провидението, който трябва да изясни този случай.
Поаро замислено я изучаваше. Беше странно, че вниманието му в действителност привлякоха невероятно проницателните ѝ светлосини очи. Те сякаш придаваха смисъл на иначе непоследователното ѝ поведение.
— Е, мисис… Клоуд, ако не се лъжа? — той се намръщи. — Струва ми се, че съм чувал това име…
Тя кимна енергично.
— Ах, да, бедният ми зет — Гордън. Беше много богат — често го споменаваха в печата. Загина преди повече от година по време на бомбардировка. За всички нас беше голям удар. Съпругът ми е негов по-малък брат. Лекар е. Доктор Лайънел Клоуд… Разбира се — добави тя, снишавайки глас, — той дори и не подозира, че мога да поискам съвет от вас. Мисля, че не би го одобрил. Според мен лекарите имат твърде материалистични схващания за нещата. Изглежда, свръхестественото остава скрито за тях по странен начин. Възлагат всички надежди само на науката. Но питам аз, какво е науката и какво може да стори тя?
Според Еркюл Поаро единственият възможен отговор на подобен въпрос се състоеше в подробно и изчерпателно изброяване, обхващащо Пастьор, Листър, миньорската лампа на Хъмфри Дейви, удобствата на електричеството у дома и още няколко стотици сродни изобретения. Но мисис Лайънел Клоуд естествено не очакваше такъв отговор. Всъщност нейният въпрос, подобно на много други, беше по-скоро риторичен.
Той съвсем разумно се задоволи да попита:
— И по какъв начин смятате, че мога да ви помогна, мисис Клоуд?
— Вярвате ли в свръхестественото, мосю Поаро?
— По принцип съм католик — предпазливо отвърна той.
Мисис Клоуд отхвърли католическата вяра с усмивка на съжаление.
— Слепота! Църквата е сляпа, изпълнена с предразсъдъци и глупост. Не приема реалността и красотата на отвъдния свят.
— В дванадесет часа имам важна среща — заяви Поаро.
Забележката се оказа навременна. Мисис Клоуд се приведе напред.
— Веднага пристъпвам към същността на въпроса. Възможно ли е, мосю Поаро, да откриете изчезнал човек?
Поаро учудено повдигна вежди.
— Да, би било възможно — внимателно промълви той. — Но, скъпа мисис Клоуд, полицията ще свърши същата работа много по-лесно от мен. Тя разполага с всички необходими средства.
Мисис Клоуд отхвърли полицията със същия жест, с който бе отхвърлила и католическата църква.
— О, не, мосю Поаро, отвъдните сили ме насочиха именно към вас. Чуйте сега. Няколко седмици преди смъртта си зет ми Гордън се ожени за една млада вдовица — мисис Ъндърхей. Първият ѝ съпруг (бедното дете, всичко е толкова печално) бе обявен за мъртъв. Смъртта го застигнала в Африка. Каква странна страна е Африка!
— Странен континент — поправи я Поаро. — Да, възможно е. В коя част…
Тя го изпревари:
— В Централна Африка. Родината на магьосниците вуду, на зомбитата…
— Зомбитата са в Уест Индия.
Мисис Клоуд продължи:
— … на черната магия, на странни и тайни ритуали — страна, където човек може да изчезне и никога повече да не се чуе нищо за него.
— Възможно е, възможно е — съгласи се Поаро. — Но същото се отнася и за Пикадили Съркъс.
Мисис Клоуд отхвърли Пикадили Съркъс.
— Напоследък вече два пъти, мосю Поаро, осъществихме връзка с дух, който казва, че носи името Робърт. И посланието е едно и също. Не е мъртъв… Името ни озадачи, не познаваме никакъв Робърт. Помолихме за повече яснота и ето какво получихме. „Р. Ъ., Р. Ъ., Р. Ъ.“, а после „Предайте на Р. Ъ.“ „Да предадем на Робърт ли?“ — попитахме ние. „Не, от Робърт. Р. Ъ.“ „Какво означава това Ъ?“ И тогава, мосю Поаро, дойде най-важният отговор. „Малко тъжно момче. Малко тъжно момче. Ха, ха, ха“. Сега разбирате ли?