Той ѝ отговори ласкаво:
— Разбирам ви, мисис Клоуд. Зная какво тежко изпитание е било за вас въздушното нападение, когато съпругът ви е загинал. Обещавам ви, че ще ни отнеме само минута.
По знак, даден от Спенс, чаршафът бе смъкнат, Розалийн Клоуд стоеше там и се взираше в човека, който носеше името Инок Ардън. Спенс дискретно бе застанал встрани, но я наблюдаваше изпитателно.
Тя се загледа с любопитство в мъртвеца, сякаш се чудеше. Не се сепна, не издаде никакво чувство, никакъв знак, че го познава. Просто известно време стоеше и го гледаше учудено. После съвсем тихо, почти делово, го прекръсти.
— Бог да даде покой на душата му — прошепна тя. — Никога в живота си не съм виждала този мъж. Нямам представа кой е.
Спенс си помисли: „Или е най-блестящата актриса, която съм срещал, или говори истината“.
Малко по-късно той позвъни на Роули Клоуд.
— Вдовицата видя убития — обясни му той. — Категорично отрече да е Робърт Ъндърхей. Каза, че никога не е виждала лицето му. Така че това решава въпроса.
Последва мълчание. После Роули бавно промълви:
— Дали!
— Мисля, че съдът ще повярва на нея. Освен ако не се появят доказателства в полза на противното, разбира се.
— Дааа — каза Роули и затвори.
След малко навъсено взе в ръце не местния, а лондонския телефонен указател. Пръстите му бавно се спуснаха надолу по буквата П. Не след дълго намери името, което търсеше.
Втора книга
Първа глава
Еркюл Поаро внимателно сгъна последния от вестниците, които Джордж му бе доставил. Информацията, поместена в тях, бе доста оскъдна. Медицинската експертиза свидетелстваше за разбит череп в резултат на поредица от тежки удари. Следствието бе насрочено след две седмици. Приканваше се всеки, който би могъл да даде сведения за мъж на име Инок Ардън, пристигнал наскоро от Кейптаун по непотвърдена информация да се обърне към полицейския началник на Оустшир.
Подреди вестниците в спретната купчина и се впусна в размишления. Интересът му бе пробуден. Може би щеше да подмине краткия начален абзац, ако не бе скорошното посещение на мисис Лайънел Клоуд. Защото именно то възстанови в паметта му съвсем ясно случката в клуба по време на онова въздушно нападение. Напълно отчетливо си спомни гласа на майор Портър и думите му: „Може би някой си мистър Инок Ардън ще се появи един ден нейде на хиляди мили и ще започне живота си отново“. В момента Поаро силно жадуваше да узнае нещо повече за мъжа на име Инок Ардън, който бе умрял от насилствена смърт в Уормсли Вейл.
Сети се, че познава бегло лейтенант Спенс от Оустширската полиция и че младият Мелън живее недалеч от Уормсли Хийт, а точно той беше близък с Джереми Клоуд.
И докато замисляше да се свърже по телефона с Мелън, Джордж влезе, за да го извести, че някой си мистър Роланд Клоуд иска да се види с Еркюл Поаро.
— Аха! — със задоволство възкликна Поаро. — Поканете го.
В стаята пристъпи симпатичен, разтревожен млад мъж. Изглежда не знаеше как да започне.
— Е, мистър Клоуд — притече се на помощ Поаро, — с какво мога да ви бъда полезен?
Роули го гледаше със съмнение. Пищните мустаци, изящната кройка на облеклото, белите гети, както и островърхите лачени обувки определено изпълваха този консервативен младеж с мрачни предчувствия.
Поаро отлично осъзнаваше ефекта, който външността му оказваше върху него, и това само го забавляваше.
Роули с усилие започна:
— Боя се, че първо трябва да ви обясня кой съм и всичко останало. Вие едва ли знаете името ми…
Поаро го прекъсна:
— Разбира се, че зная вашето име. Леля ви се отби при мен миналата седмица.
— Леля ми?
Роули зяпна и се втренчи в Поаро с искрено удивление. Изглеждаше невероятно изумен и Поаро отхвърли първоначалното си предположение, че между двете посещения има някаква връзка. За момент му се бе сторило забележително съвпадение двама членове от фамилията Клоуд да изберат него за консултант, но след миг разбра, че съвпадение няма — това бе просто естествена последица, произлизаща от една обща причина.
На глас произнесе:
— Предполагам, че мисис Лайънел Клоуд е ваша леля.
Роули придоби още по-изумен вид. Изненадано възкликна:
— Леля Кати? Да не би… може би имате предвид… мисис Джереми Клоуд?
Поаро поклати отрицателно глава.
— Но, какво, за Бога, би могла…
Поаро дискретно промърмори:
— Доколкото разбрах, била е насочена към мен от провидение свише.
— О, Боже! — отвърна Роули с облекчение. Дори се развесели. После продължи, сякаш ободряваше Поаро: — Тя е съвсем безобидна, сигурно сте го усетили.