— Вие ѝ нямате доверие, така ли?
— На никого от тях нямам доверие.
— Но сигурно много хора биха могли да заявят със сигурност дали убитият е бил Ъндърхей или не?
— Да, но не е толкова лесно. Точно това искам от вас. Да откриете някой, който познава Ъндърхей. Очевидно той няма живи роднини тук и не е бил много контактна личност. Предполагам, че има стари прислужници, приятели — въобще някой… Но тази война така разпръсна хората. Просто не зная как да завъртя нещата, а ми липсва и време. Фермер съм и не ми стига работната ръка.
— Но защо избрахте мен? — попита Еркюл Поаро.
Роули изглеждаше смутен.
В погледа на Поаро проблесна лукаво пламъче.
— Само да не е провидение свише? — промърмори той.
— Боже мили, не — ужасено отвърна Роули. — Всъщност… — поколеба се той, — един мой познат ми разказа за вас. Спомена, че сте магьосник в тези неща. Нямам представа какъв хонорар вземате — сигурно е доста висок… Ние нямаме пукната пара, но смея да заявя, че все ще съберем нещичко помежду си. Разбира се, в случай че се заемете.
Еркюл Поаро бавно отрони:
— Да, струва ми се, че ще мога да ви помогна.
Паметта му, а той имаше доста точна и бистра памет, се върна назад. Клубният досадник, шумолящите вестници, монотонният глас. Името — чувал бе това име — скоро щеше да изплува. В противен случай винаги можеше да попита Мелън… Не, сети се. Портър. Майор Портър.
Еркюл Поаро се изправи на крака.
— Ще дойдете ли пак следобед, мистър Клоуд?
— Ами… просто не зная. Да, мисля, че бих могъл. Но вие, разбира се, едва ли ще успеете да свършите нещо за толкова кратко време?
Той изгледа Поаро с уважение и недоверие. Нечовешко щеше да е от страна на Поаро да устои на изкушението да не се изфука. Но пазейки спомена за един от своите блестящи предшественици, той тържествено изтъкна:
— Имам си своите методи, мистър Клоуд.
Това бе казано съвсем на място. По лицето на Роули се изписа страхопочитание.
— Да… естествено… Наистина… не зная как хората ги правят тези неща.
Поаро не пожела да го осветли. Когато Роули си тръгна, той седна и написа кратка бележка. Връчи я на прислужника си Джордж с инструкциите да я занесе в „Коронейшън“ и да изчака за отговора.
Отговорът бе повече от задоволителен. Майор Портър изпращаше своите почитания на мосю Еркюл Поаро и с удоволствие щеше да приеме него и приятеля му на адрес Кампдън Хил, 79 Еджуей стрийт, в пет часа следобед.
В четири и половина Роули Клоуд се появи отново.
— Е, провървя ли ви, мосю Поаро?
— Да, разбира се, мистър Клоуд. Отиваме да се срещнем с един стар приятел на капитан Робърт Ъндърхей.
— Какво? — Роули зяпна. Втренчи се в Поаро с удивлението на малко момченце, което гледа как фокусникът вади зайци от шапката си. — Но това е изумително! Не разбирам как успяхте да го постигнете… и то само за няколко часа.
Поаро пренебрежително махна с ръка и се опита да си придаде скромно изражение. Нямаше никакво намерение да разкрива простотата, с която бе постигнал номера си. Суетата му се подхранваше от впечатлението, което бе оставил у простоватия Роули.
Двамата мъже излязоха заедно, спряха едно такси и се отправиха към Кампдън Хил.
Майор Портър обитаваше първия етаж на малка занемарена къща. Отвори им жизнерадостна и размъкната жена, която ги покани да влязат. Стаята бе просторна, с лавици с книги по стените и няколко избелели спортни снимки. Подът бе застлан с два килима — от добро качество и с чудесни убити цветове, но вече похабени. Поаро забеляза, че в средата лакът на пода се бе запазил, докато по краищата бе изтъркан. Осъзна, че до неотдавна в стаята е имало по-хубави килими, които навремето са стрували доста пари. Вдигна поглед към мъжа, застанал изправен до камината, облечен в костюм с отлична кройка, но вече износен. Поаро се досещаше, че майор Портър, бивш военен, сега едва свързваше двата края. Данъците и поскъпналият живот засягаха най-тежко ветераните от войната. Но Поаро бе сигурен, че майор Портър никога нямаше да изневери на някои свои традиции. Членството му в клуба бе едно от тях.
Майор Портър заговори отривисто.
— Боя се, че не си спомням да сме се срещали, мосю Поаро. В клуба казвате, така ли? Преди няколко години? Естествено, името ви ми е познато.
— Това е мистър Роланд Клоуд. — Поаро представи момчето.
Майор Портър кимна с глава и отвърна:
— Приятно ми е. За жалост не мога да ви предложа по чашка шери. Складът на търговеца, който ме снабдяваше, пострада при една бомбардировка. Имам джин. Отвратително питие, винаги съм го казвал. Или може би малко бира?