Спряха се на бирата. Майор Портър извади табакера.
— Цигара?
Поаро прие. Майорът драсна клечка кибрит и я поднесе към цигарата му.
— За вас не, нали? — обърна се той към Роули. — Предполагам, че няма да имате нищо против, ако си запаля лулата?
И той го стори, всмуквайки и издухвайки многократно.
— Е, сега — започна той, след като всички тези формалности приключиха, — за какво става въпрос?
Погледът му се местеше от единия към другия. Поаро отговори:
— Навярно сте чели във вестниците за смъртта на един мъж в Уормсли Вейл?
Портър поклати глава.
— Навярно. Но не помня.
— Името му бе Ардън. Инок Ардън.
Портър отново поклати глава.
— Намерен е бил с разбит череп в стаята си в „Елена“. Портър смръщи вежди.
— Чакайте малко… Да, четох нещо такова… Кога беше? Май че преди няколко дни.
— Точно така. Нося със себе си снимка — от вестник. За съжаление не е много ясна. Интересува ни, майор Портър, дали сте виждали някога това лице?
Той му подаде възможно най-ясната снимка на лицето на убития, с която бе успял да се сдобие.
Майор Портър се загледа в нея и челото му се навъси.
— Чакайте малко.
Извади очилата си, намести ги и разгледа снимката по-отблизо. После нададе изумен вик.
— По дяволите! Да ме вземат мътните!
— Познавате ли този мъж, майоре?
— Как да не го познавам! Та това е Ъндърхей — Робърт Ъндърхей.
— Сигурен ли сте? — гласът на Роули звучеше победоносно.
— Разбира се, че съм сигурен. Самият Робърт Ъндърхей. Готов съм да се закълна.
Втора глава
Телефонът иззвъня и Лин отиде да се обади.
Разнесе се гласът на Роули:
— Лин?
— Роули?
Тонът ѝ бе унил. Той попита:
— Какво правиш? Не съм те виждал напоследък.
— О, нали знаеш, домашни задължения. Тичам нагоре-надолу с кошницата, чакам да докарат риба. Редя се по опашки за парче клисав кейк. Такива работи. Къщни неволи.
— Искам да те видя. Имам да ти казвам нещо.
— Какво нещо?
Той се изкикоти.
— Добри новини. Хайде да се срещнем при горичката Ролънд. В момента разораваме там.
Добри новини. Лин затвори телефона. Какво ли означаваше за Роули добра новина? Финансов въпрос? Дали не бе продал младия вол на по-добра цена, отколкото бе очаквал?
Не, реши тя, сигурно бе нещо по-сериозно. Докато се спускаше през полето към горичката, Роули слезе от трактора и се запъти да я посрещне.
— Здравей, Лин.
— Роули, какво има? Изглеждаш… някак различен.
Той се изсмя.
— Не без основание. Лин, излезе ни късметът.
— Какво искаш да кажеш?
— Помниш ли, че старият Джереми бе споменал за един човек, Еркюл Поаро?
— Еркюл Поаро ли? — Лин се намръщи. — Да, спомням си нещо такова…
— Беше преди доста време. Още не бе свършила войната. Били са в онзи негов клуб, дето прилича на мавзолей, по време на въздушно нападение.
— Е, и? — нетърпеливо попита Лин.
— Нашият познайник бил облечен в екстравагантни дрехи. Май е французин… или белгиец. Странна птица, но страхотно му сече пипето.
Лин свъси вежди.
— Не беше ли… детектив?
— Точно така. Та значи, ти знаеш за онзи тип, който бе намерен убит в „Елена“. Не съм ти казвал, но съществуваше известно подозрение, че тон може би е бил първият съпруг на Розалийн Клоуд.
Лин се изсмя.
— Само защото се е нарекъл Инок Ардън? Що за абсурдна идея!
— Не чак толкова абсурдна, мила. Спенс завел момичето да огледа тялото. Тя се заклела тържествено, че убитият не е нейният съпруг.
— Е, това не приключи ли нещата?
— За някои може би — възрази Роули, — но не и за мен.
— Не и за теб? Какво направи ти?
— Отидох при този Еркюл Поаро. Казах му, че имаме нужда от консултация. Дали не би могъл да открие някой, който в действителност е познавал Робърт Ъндърхей? Бога ми, този човек е истински магьосник! Все едно че вади зайци от шапката си. Само за няколко часа намери един човек, който е бил пръв приятел на Ъндърхей. Стара пушка на име Портър — Роули замлъкна. После отново се изкикоти с онази възбуда, която бе изненадала и стъписала Лин.
— А сега, нека това да си остане само между нас, Лин. Поаро ме закле да пазя тайна — но исках ти да научиш. Убитият мъж е Робърт Ъндърхей.
— Какво? — Лин отстъпи крачка назад и се втренчи объркано в Роули.
— Самият Робърт Ъндърхей. Портър ни най-малко не се съмнява. Така че, разбираш ли, Лин — гласът му се извиси развълнувано, — ние спечелихме! В крайна сметка спечелихме. Надвихме тези проклети мошеници!
— Кои проклети мошеници?
— Хънтър и сестра му. Вече са извън играта. Розалийн няма право на парите на Гордън. Те са наши. Ние ще ги имаме. Завещанието на Гордън, направено преди женитбата му с Розалийн, остава в сила и парите се делят между нас. Аз получавам една четвърт от общи дял. Разбираш ли? След като първият ѝ съпруг е бил жив, когато се е омъжвала за Гордън, значи фактически тя никога не е била негова законна съпруга.