— Сигурен ли си в това, което говориш?
Той я изгледа и за първи път в погледа му се прокрадна лека изненада.
— Естествено, че съм сигурен! Елементарно е. Сега всичко е наред. Точно както Гордън го е планирал да бъде. Всичко е отново така, както преди, сякаш „драгоценната“ двойка никога не се е намесвала в нашите дела.
Всичко е така, както преди… Но човек не можеше ей така с един замах, помисли си Лин, да изличи нещо, което се е случило. Човек не можеше да се преструва, че това никога не е било. Бавно попита:
— Какво ще стане с тях?
— А?
Лин усети, че до този момент Роули едва ли се бе замислял върху този въпрос.
— Ами нямам представа. Ще си отидат там, откъдето са дошли, предполагам. Смятам, знаеш… — Лин го виждаше как разсъждава върху ситуацията. — Да, мисля все пак, че трябва да направим нещо за нея. Искам да кажа, тя се е омъжила за Гордън със съвсем добри намерения. Струва ми се, наистина е вярвала, че първият ѝ съпруг е бил мъртъв. Грешката не е била нейна. Да, трябва да направим нещо за нея — може би да ѝ отпуснем прилична издръжка. Ще решим всички заедно.
— Ти я харесваш, нали? — попита Лин.
— Ами да — той се замисли. — Да, донякъде. Чиста душа е. И знае какво е крава.
— А аз не зная — добави Лин.
— Е, ще се научиш — отвърна мило Роули.
— Ами… Дейвид? — продължи Лин. Роули се намръщи.
— Дейвид да върви по дяволите! Тези пари никога не са били негови. Той просто се появи и заживя на гърба на сестра си.
— Не, Роули, не беше така… не беше. Той не е използвач. Може би е просто… авантюрист.
— И мръсен убиец!
Тя притаи дъх.
— За какво намекваш?
— Ами кой, мислиш, е убил Ъндърхей?
Лин извика:
— Не вярвам в това! Не вярвам!
— Разбира се, че той е убил Ъндърхей! Кой друг би могъл да го стори? Той се въртеше тук онзи ден. Дойде още в пет и половина. Посрещах един човек на гарата и зърнах Дейвид в далечината.
Лин отсече:
— Но същата вечер се прибра обратно в Лондон.
— Да, след като е убил Ъндърхей — победоносно заяви Роули.
— Не бива да твърдиш подобно нещо, Роули. По кое време е бил убит Ъндърхей?
— Е, не зная с точност — Роули позабави темпото, сякаш обмисляше наум. — Предполагам, ще разберем чак утре на следствието. Но сигурно е било някъде между девет и десет часа вечерта.
— Дейвид хвана влака за Лондон в девет и двайсет.
— Но, Лин, ти откъде знаеш?
— Ами… срещнах го — той тичаше, за да не го изпусне.
— А откъде знаеш дали е успял да се качи?
— Зная, защото по-късно ми се обади от Лондон.
Роули ядосано се намръщи.
— От къде на къде, по дяволите, ще ти се обажда на теб? Слушай, Лин, Проклет да съм, ако…
— О, какво значение има, Роули? Както и да е, обаждането му от Лондон доказва, че е хванал влака.
— Разполагал е с предостатъчно време да убие Ъндърхей и после да хукне за влака.
— Не е така, ако мъжът е бил убит след девет часа.
— Е, може да е бил убит малко преди девет.
Но в гласа му се четеше неувереност.
Лин полупритвори очи. Това ли бе истината? Дали задъханият, проклинаш Дейвид, появил се от горичката току-що бе извършил престъпление? Дали убиец я бе притиснал в прегръдките си? Спомни си странната му възбуда, безразсъдния му порив. Дали едно извършено убийство би му се отразило по този начин? Възможно бе. Допускаше го. Нима не можеше да свърже Дейвид с мисълта за убийство? Дали той бе в състояние да убие човек, който не му е сторил нищо лошо — просто една сянка от миналото. Мъж, чийто единствен грях бе, че се е изпречил между Розалийн и огромното наследство — между Дейвид и наслаждението му от богатството на Розалийн.
Тя промърмори:
— Но защо ще убива Ъндърхей?
— Боже мой, Лин, как можеш да питаш? Нали току-що ти обясних. Ако Ъндърхей е жив, това означава, че парите на Гордън идват при нас! Във всеки случай Ъндърхей го е изнудвал.
Да, така вече нещата се връзваха. Дейвид бе способен да убие изнудвач. Всъщност не бе ли в неговия стил да подходи именно по този начин към един изнудвач? Да, нещата си идваха на място. Неговата припряност, вълнението му — буйните му, почти ожесточени любовни ласки. И по-късно фактът, че се отказа от връзка с нея. „Най-добре е да изчезна…“ Да, всичко съвпадаше. Гласът на Роули се разнесе сякаш отдалеч.
— Лин, какво става? Добре ли си?
— Да, разбира се.
— За Бога, не бъди толкова печална.