След малко той отговори:
— Струва ми се, Франсес, че ни остава само едно решение…
Девета глава
Въоръжен с необходимите препоръки от Джереми Клоуд, Поаро се сдоби със съвсем точни отговори на своите запитвания. Къщата бе напълно разрушена. Едва неотдавна мястото било разчистено и подготвено за застрояване. Нямало други оцелели, освен Дейвид Хънтър и мисис Клоуд. В къщата имало трима прислужници: Фредерик Гейм, Елизабет Гейм и Айлийн Кориган. И тримата били убити на място. Гордън Клоуд бил изнесен жив, но издъхнал на път за болницата, без да дойде в съзнание. Поаро си записа имената и адресите на роднините на трите жертви. „Възможно е — обясни той — някой от тях да е казал пред близки и приятели под формата на клюка или на коментар нещо, което би ми свършило безценна работа.“
Чиновникът, пред когото изрази предположението, изглеждаше скептично настроен. Семейство Гейм бяха от Дорсет, Айлийн Кориган — от Корк.
Следващата спирка на Поаро бе жилището на майор Портър. Спомни си твърдението му, че е давал наряд по време на въздушни нападения, и се чудеше дали случайно не е бил на пост в онази нощ и не е станал свидетел на инцидента в Шефилд Терас.
Освен това съществуваха и други причини за желанието му да размени няколко думи с майора.
Когато сви по Еджуей стрийт, Поаро се сепна от вида на униформения полицай, застанал точно пред въпросната къща, към която се бе запътил. Имаше тълпа от малки момчета и други хора, които бяха вперили поглед в сградата. Сърцето му се сви при мисълта, която го осени.
Полицаят препречи пътя му.
— Не можете да влезете вътре, сър — заяви той.
— Какво се е случило?
— Не живеете в къщата, нали, сър?
Поаро поклати глава.
— Кого искахте да посетите?
— Майор Портър.
— Приятел ли ви е, сър?
— Не, не бих го нарекъл приятел.
— Какво е станало?
— Господинът се е застрелял, доколкото разбрах, А, ето го и инспекторът.
Вратата се отвори и отвътре излязоха двама души. Единият бе областният инспектор, а в лицето на другия Поаро разпозна сержант Грейвс от Уормсли Вейл, Последният също го позна и побърза да го представи на инспектора.
— По-добре да влезем вътре — предложи последният.
Тримата влязоха в къщата.
— Обадиха се по телефона в Уормсли Вейл — обясни Грейвс. — И лейтенант Спенс ме изпрати тук.
— Самоубийство ли е?
Инспекторът отговори:
— Да. Изглежда съвсем ясен случай. Не зная дали не го е измъчвало обстоятелството, че е трябвало да дава показания на следствието. Понякога хората реагират толкова нелепо. Разбрах, че напоследък майорът е бил потиснат. Финансови затруднения и разни други неща. Застрелял се е със собствения си револвер.
Поаро попита:
— Мога ли да се кача горе?
— Ако желаете, мосю Поаро. Сержант, придружете мосю Поаро до горе.
— Да, сър.
Грейвс го поведе към стаята на първия етаж. Всичко си беше така, както го помнеше Поаро — пастелните тонове на старинните килими, книгите. Майор Портър седеше в голямото кресло. Позата му бе почти естествена, само главата му бе леко отпусната напред. Дясната му ръка висеше надолу, а на килима бе паднал револверът. В стаята все още се долавяше слаб мирис на барут.
— Смъртта е настъпила преди няколко часа, така поне смятат — обясни Грейвс. — Никой не е чул изстрела. Хазайката е била на пазар.
Поаро се мръщеше и гледаше надолу към безжизненото тяло с малката обгорена дупчица в дясното слепоочие.
— Да имате представа защо е посегнал на живота си мосю Поаро? — попита Грейвс.
Грейвс се отнасяше с уважение към Поаро, защото бе видял, че лейтенантът прави същото, макар и да го смяташе за един ужасен стар досадник. Поаро разсеяно отвърна:
— Да, да, имал е съвсем основателна причина. Но не е там въпросът.
Погледът му се измести към малката масичка до лявата ръка на майор Портър. Върху нея имаше масивен стъклен пепелник, лула и кибрит. Нищо друго. Очите му обиколиха стаята. После я прекоси и отиде до отворено бюро с извит сгъваем капак.
То бе подредено изрядно. Всеки документ беше на мястото си. Малък кожен тефтер в средата, поставка за писалки с две писалки и един молив, кутийка кламери и няколко пощенски марки. Всичко прибрано и подредено. Порядъчен живот и порядъчна смърт, разбира се, точно там бе липсващото звено! Обърна се към Грейвс:
— Не е ли оставил някаква бележка или писмо до следователя?
Грейвс поклати глава.
— Не, нищо. Абсолютно необичайно за един военен.
— Да, много интересно.
Прецизен в живота си, майор Портър бе изменил на тази своя черта в смъртта си. Според Поаро имаше нещо нередно във факта, че майорът не бе написал писмо.