Лин се усмихна. Откакто се помнеше, целият персонал на Гордън Клоуд — секретарки, икономки и прочее — се подлагаше на най-щателни разследвания и съмнения.
Попита с интерес:
— Сигурно е хубава?
— Хм, лично аз, мила, смятам, че има доста глупава физиономия — каза Адела.
— Но ти не си мъж, мамо!
— Естествено — продължи мисис Марчмънт. — Бедното момиче претърпя тежка бомбардировка, след взрива изпадна в шок и наистина беше много зле със здравето. Според мен така и не успя да се възстанови напълно. Тя е просто кълбо от нерви, ако разбираш какво имам предвид. Понякога наистина ми изглежда малоумна. Едва ли някога щеше да се превърне в достойна спътница на горкия Гордън.
Лин отново се усмихна. Съмняваше се, че Гордън Клоуд е решил да се ожени за много по-млада жена заради интелектуалната връзка.
— Пък и, мила — понижи глас мисис Марчмънт, — не ми се ще да го казвам, но тя не е никаква лейди.
— Що за израз, мамо! Какво значение има това в днешно време?
— В провинцията все още има, мила — отвърна кротко Адела. — Искам да кажа, че просто тя не е една от нас.
— Нещастното момиче!
— Повярвай ми, Лин, не мога да те разбера. Всички ние проявяваме особено старание да се държим любезно и учтиво и я приемаме заради Гордън.
— Значи сега тя е отседнала във Фъроубанк? — попита с любопитство Лин.
— Естествено. Къде другаде можеше да отиде, когато излезе от болницата? Лекарите ѝ препоръчаха да напусне Лондон. Тя е във Фъроубанк заедно с брат си.
— А той какво представлява?
— Ужасен младеж! — възкликна мисис Марчмънт. След кратка пауза подчерта: — Крайно невъзпитан.
За миг у Лин припламна искра на съчувствие. Помисли си: „Сигурно и аз на негово място щях да бъда крайно невъзпитана“.
— Как се казва? — попита тя.
— Хънтър. Дейвид Хънтър. Ирландец, струва ми се. Разбира се, никой не е чувал нищо за семейството им. Тя е била вдовица — мисис Ъндърхей. Не искам да бъда коравосърдечна, но как да не си зададеш въпроса — що за вдовица е тази, която тръгва да пътува от Южна Америка по време на война? Човек не може да не си помисли, че просто си е търсела богат съпруг.
— В такъв случай търсенето ѝ не е отишло напразно — отбеляза Лин.
Мис Марчмънт въздъхна.
— Всичко ми изглежда толкова необичайно. Гордън винаги е бил изключително проницателен човек. И не че жените не са се домогвали до него. Последната му секретарка например. Каква наглост наистина. Толкова ловко действаше, но все пак той се отърва.
Лин промълви двусмислено:
— Е, всеки човек си има своето Ватерло.
— На шейсет и две години — отвърна мисис Марчмънт. — Много опасна възраст. А и войната, предполагам, оказва влияние. Но не мога да ти опиша какъв шок бе за нас писмото му от Ню Йорк.
— Какво точно съобщаваше?
— Адресирано бе до Франсес. Наистина не зная защо точно до нея. Може би си е въобразявал, че поради възпитанието си тя ще прояви повече съчувствие. Пишеше, че вероятно ще бъдем изненадани, когато научим, че се е оженил. Станало съвсем внезапно, но бил уверен, че всички ще обикнем Розалийн. Какво префърцунено име, не мислиш ли, мила? Искам да кажа — толкова престорено. Животът ѝ бил доста труден, пишеше в писмото, и, макар и толкова млада, била преживяла много мъка. Наистина се борела с живота с удивителна смелост.
— Твърде успешен ход — промърмори Лин.
— О, да. Напълно съм съгласна. Толкова често чуваме подобни неща. Все пак да се чудиш на Гордън с неговия богат опит — но ето на, случи се. Тя има едни огромни очи — тъмносини с много черни зеници.
— Привлекателна ли е?
— О, да, безспорно е много красива. Въпреки че аз не харесвам точно този тип хубост.
— Естествено — кисело се усмихна Лин.
— Така е, мила. Наистина мъжете… Но всъщност кой ли може да обясни поведението им. И най-уравновесените понякога вършат невероятни глупости. Та по-нататък в писмото пишеше, че нито за миг не бива да мислим, че женитбата означава прекъсване на роднинските ни връзки. Гордън продължавал да носи лична отговорност за всеки един от нас.
— Но той така и не направи завещание след женитбата си? — вметна Лин.
Мисис Марчмънт поклати глава.
— Последното завещание е от 1940 година. Не съм запозната с подробностите, но навремето ни даде да разберем, че се е погрижил за всички, ако нещо се случи с него. Разбира се, след женитбата това завещание губи валидността си. Предполагам, че щеше да направи ново, когато се прибере, но просто не е имал време. Всъщност той загина в деня след завръщането си в Англия.