— Тъй е — кимна печално Гай.
— А съвсем друго ще бъде, ако проявя към вас благосклонност още сега — продължи тя. — Същите злостни езици скоро ще почнат да шушнат, че и аз имам пръст в безвременната гибел на съпруга си, а тая мълва скоро ще стигне до неговите близки в Англия. Те вече кроят планове как да си върнат имотите. Липсва им само повод за действие. Поради туй сър Даниъл бди над всяка моя постъпка. Добри ми рицарю, моята женска репутация лесно се накърнява и нищо не ще я възвърне. Единственият ни изход е в непреклонната ми враждебност към вас, тъй че ви моля да изтърпите обидните нападки и да се утешите с мисли за бъдещата награда.
Челюстта на Крис провисна. Тя проявяваше съвсем същата подчертана интимност — сърдечния поглед, тихия глас, гальовното докосване по шията, — с която се бе държала към него. Тогава Крис си въобразяваше, че я е съблазнил. Сега разбираше, че всъщност тя е съблазнявала него.
Въпреки ласките сър Гай продължи да се цупи.
— А посещенията ви в манастира? Не желая да ходите там.
— Как тъй? — подкачи го тя. Да не би да ревнувате от игумена, милорд?
— Казвам, само че не желая да ходите там — упорито повтори той.
— За тия посещения имам важна причина, понеже който знае тайната на Ла Рок, държи в ръцете си лорд Оливър. За да узнае тайната, той би склонил на всичко.
— Бога ми, истина е, милейди, ала ние не научихме тайната — каза сър Гай. — Знае ли я игуменът?
— Не можах да се срещна с игумена — отвърна Клеър. — Той беше навън.
— А магистърът твърди, че не знае.
— Тъй твърди. И все пак ще попитам игумена, може би утре.
Иззад вратата долетя почукване и приглушен мъжки глас.
Двамата се обърнаха.
— Трябва да е сър Даниъл — каза Гай.
— Бързо, милорд, в скривалището.
Сър Гай изтича към стената, зад която се криеха, дръпна гоблена настрани, после пред смаяните им погледи отвори потайна врата… и прекрачи в тесния коридор до тях. Очите му се разшириха за миг, после той изкрещя:
— Затворниците! Избягали са! Затворниците!
Викът бе подхванат от лейди Клеър.
В тунела професорът се обърна към останалите:
— Ако ни разделят, идете в манастира. Намерете брат Марсел. Той знае ключа за тайния проход. Разбрахте ли?
Преди някой да отговори, по коридора дотичаха войници. Крис усети как го сграбчват груби ръце. Бяха хванати.
30:10:55
В голямата зала отекваше мелодията на самотна лютня, докато слугите привършваха с подреждането на масите. Хванали за ръце любовниците си, лорд Оливър и сър Робърт танцуваха, а танцмайсторът отмерваше такта и се усмихваше възторжено. След няколко стъпки лорд Оливър се завъртя към партньорката си и откри, че е с гръб към него; той изруга.
— Дреболия, милорд — заяви танцмайсторът с безметежна усмивка. — Както несъмнено си спомняте, ритъмът е напред-назад, напред-назад, въртене, назад и пак въртене, назад. Изтървахме едно завъртане.
— Нищо не съм изтървал — каза Оливър.
— Воистина тъй е, милорд — потвърди незабавно сър Робърт. — Музикантът обърка мелодията.
И той изгледа свирепо момчето с лютнята.
— Добре тогава. — Оливър отново зае поза и протегна ръка на девойката. — Значи как беше? Напред-назад, напред-назад, въртене, назад…
— Много добре — каза с усмивка танцмайсторът и пак почна да отмерва такта. — След като вече го схванахте…
Откъм вратата долетя глас:
— Милорд.
Музиката стихна. Лорд Оливър се обърна раздразнено и видя сър Гай с неколцина войници, обкръжили професора и още няколко души.
— Сега пък какво?
— Милорд, изглежда, че магистърът има спътници.
— А? Какви спътници?
Лорд Оливър пристъпи напред. Видя пришълеца от Хейнът, глупавия ирландец, който не можеше да язди, и някаква млада жена, ниска и вироглава.
— Какви са тия спътници?
— Милорд, те твърдят, че са чираци на магистъра.
— Помощници? — Оливър вдигна вежда и огледа групата. Драги ми магистре, когато споменахте за чираци, не разбрах, че са в замъка с вас.
— Аз самият не знаех — каза професорът.
Лорд Оливър изсумтя.
— Вие не може да сте чираци. — Той ги огледа един по един. Поне с десет години сте надхвърлили възрастта. А и днес не показахте с нищо, че познавате магистъра… Утаявате нещо от мен. Всички. — Той поклати глава и се обърна към сър Гай. — Не им вярвам и желая да чуя истината. Но не сега. Отведете ги в тъмницата.
— Милорд, те вече бяха в тъмницата и се измъкнаха.
— Измъкнаха ли се? Как? — Оливър рязко вдигна ръка, за да възпре отговора. — Кое е най-сигурното ни място?