— Имало ли е мушама по онова време?
— О, да. Изобретили са я викингите, вероятно през девети век. А през нашия период се е срещала доста често в Европа. Макар че не помня досега да сме открили из манастира нещо, увито в мушама.
И той се захвана да й помага. Разравяха внимателно, защото не искаха купчината да се свлече върху тях, но въпреки това скоро разчистиха предмета. Беше правоъгълен, около шейсет на шейсет сантиметра, омотан с мазна връв.
— Предполагам, че са документи — каза Марек. Толкова искаше да отвори пакета, че пръстите му трепереха под луминесцентната светлина, но се удържа. — Ще го изнесем.
Той пое пакета под мишница и тръгна към изхода. Кейт огледа още веднъж могилката, като се питаше дали не е пропуснала нещо. Не, нямаше нищо друго. Тя завъртя фенерчето и…
Застина.
С крайчеца на окото си бе зърнала нещо блестящо. Тя се обърна, погледна отново. За момент не видя нищо, после го откри.
От земята стърчеше парченце стъкло.
— Андре — каза тя, — мисля, че има още.
Стъклото беше тънко и съвършено прозрачно, с гладък заоблен ръб, почти като съвременна изработка. Кейт разчисти наоколо с пръсти и пред очите й се появи леща от очила.
Бифокална леща.
— Какво има? — попита Андре, който се бе върнал до нея.
— Ти ми кажи.
Той присви очи и освети предмета отблизо. Беше навел глава толкова ниско, че носът му почти докосваше стъклото.
— Къде намери това? — запита тревожно той.
— Точно тук.
— На открито, както сега? — Гласът му стана напрегнат, почти обвиняващ.
— Не, виждаше се само крайчето. Аз го разчистих.
— Как?
— С пръсти.
— Значи казваш, че е било отчасти заровено? Личеше си, че не й вярва.
— Хей, какво има?
— Отговори ми, ако обичаш.
— Не, Андре. Беше почти изцяло заровено. Виждаше се само левият ръб.
— Жалко, че го докосна.
— И аз съжалявам. Ако знаех, че ще се държиш като…
— Това трябва да се обясни — каза той. — Обърни се.
— Какво?
— Обърни се.
Той стисна рамото на Кейт и грубо я завъртя с гръб към себе си.
— Господи. — Тя се озърна през рамо да го види какво прави. Той приближи фенера плътно до нейната раница и бавно плъзна лъча надолу, като се взираше във всеки сантиметър, после огледа късите й панталони.
— Андре… ще ми кажеш ли какво…
— Тихо, моля те.
Мина цяла минута, преди да свърши.
— Долният ляв джоб на раницата ти е отворен. Ти ли го отвори?
— Не.
— Значи е бил отворен през цялото време? Още когато си сложи раницата?
— Сигурно…
— Опирала ли си се на стената?
— Мисля, че не.
През цялото време бе внимавала да не събори нестабилната каменна зидария.
— Сигурна ли си? — настоя той.
— За Бога! Не, Андре, не съм сигурна.
— Добре. Сега ти ме провери.
Той й подаде фенера и се обърна с гръб към нея.
— Какво да проверя? — попита тя.
— Онова стъкло представлява замърсяване на обекта — каза Марек. — Трябва да обясним как е попаднало тук. Огледай дали някой джоб на раницата ми не е отворен.
Тя огледа. Всички ципове бяха затворени.
— Внимателно ли огледа?
— Да — отвърна с досада Кейт. — Много внимателно.
— Мисля, че малко избърза.
— Всичко огледах, Андре.
Марек се втренчи в камарата пръст пред тях. По нея все още се търкаляха камъчета.
— Може да е паднало от раницата, а след това пръстта да го е засипала…
— Да, възможно е.
— Щом си го разчистила с пръсти, значи не е било заровено плътно.
— Да, беше доста хлабаво.
— Добре. Значи това е обяснението.
— Какво?
— Някак сме донесли лещата с нас и докато разчиствахме пакета, тя е паднала и пръстта я е засипала. После ти си я видяла. Това е единственото възможно обяснение.
— Щом казваш…
Марек взе фотоапарата и засне стъклото на няколко пъти от различно разстояние — първо съвсем отблизо, после с постепенно отдалечаване. Едва тогава извади найлонова торбичка, предпазливо вдигна стъклото с пинцети и го пусна вътре. После обви торбичката още веднъж и подаде пакетчето на Кейт.
— Изнеси го навън. И внимавай, ако обичаш.
— Добре — каза тя.
Двамата се изкатериха към отвора по стръмната купчина пръст.
Навън студентите ги посрещнаха с радостни възгласи. Елси пое пакета и незабавно се втурна към къщата. Всички се смееха — освен Чанг и Крис Хюз. Те имаха слушалки и бяха чули целия разговор в подземието. И двамата изглеждаха мрачни и угрижени.
Замърсяването на археологически обект беше много сериозно произшествие и всички го знаеха. Като доказателство за немарлива работа при разкопките, то поставяше под съмнение всички останали открития на екипа. Типичен случай представляваше дребният скандал, станал миналата година в Ле-з-Ейзи.