— Не може ли някой да го е подправил?
— Не. При фалшификациите има прекъсване в изписването и други признаци. Това е неговият почерк.
— Дали би си позволил да се шегува с нас? — попита Кейт.
— Не е много смешно.
— Ами пергаментът? — попита Марек. — И той ли е толкова стар, колкото останалите от пакета?
— Да — каза Дейвид Стърн, пристъпвайки към тях. — Сигурен съм, доколкото е възможно без въглероден анализ… пергаментът е на една възраст с останалите.
Как е възможно това, запита се Марек и изрече на глас:
— Сигурен ли си? Този пергамент изглежда някак различен. Повърхността ми се струва по-груба.
— По-груба е — потвърди Стърн. — Защото са я изстъргали зле. През средновековието пергаментът е бил ценен материал. Използвали са го по няколко пъти, като изстъргвали стария текст. Но ако погледнем този пергамент под ултравиолетово осветление… Някой ще изключи ли лампите?
Кейт щракна ключа и в тъмнината Стърн насочи към пергамента червеникав лъч. Марек веднага видя бледи, но ясно различими букви.
— Преди това тук е имало сметка за настаняване — каза Елси. — Пергаментът е изстърган рязко и грубо, сякаш човекът е бързал.
— Да не би да казваш, че го е изстъргал професорът? — попита Крис.
— Нямам представа кой го е стъргал. Но явно не е имал опит.
— Добре — каза Марек. — Има един сигурен начин да изясним нещата веднъж завинаги. — Той се обърна към Стърн. Какво ще кажеш за мастилото, Дейвид? Автентично ли е?
Стърн се поколеба.
— Не съм сигурен.
— Не си сигурен? Защо?
— Химически погледнато — каза Стърн, — то е точно каквото може да се очаква: желязо под формата на железен окис, смесено с шикалки като органичен съединител. Някои са добавяли сажди заради черния цвят и пет процента захар. По онова време са използвали захарта, за да придадат на мастилото блясък. Значи имаме обикновено мастило от желязо и шикалки, характерно за онзи период. Но само по себе си това не е достатъчно.
— Точно така — кимна Марек. Съставът на мастилото можеше да бъде подправен.
— Затова определих чрез титруване пропорциите на двете съставки — продължи Стърн. — Обикновено го правя, когато имам съмнения. Анализът дава точните им количества в мастилото. Оказа се, че то е подобно, но не идентично с мастилото върху другите документи.
— Подобно, но не идентично — повтори Марек. — Доколко подобно?
— Както знаеш, средновековните мастила са били нетрайни, затова ги смесвали на ръка преди употребата. Шикалките са органични — те представляват стрити на прах израстъци от дъбови листа, — така че мастилото скоро се разваляло. За увеличаване на трайността понякога са добавяли вино. Така или иначе, обикновено между съдържанието на желязо и шикалки в един или друг документ има съществени разлики. Те достигат до двайсет-трийсет процента. Това е надежден източник, според който да определим дали два документа са писани в един и същ ден, с едно и също мастило. В нашия случай мастилото се различава с около двайсет и девет процента от това върху съседните документи.
— Празни приказки — каза Марек. — Тия цифри не доказват нито автентичност, нито фалшификация. Направи ли спектрографски анализ?
— Да. Току-що го привърших. Ето спектрите за трите съседни документа, текстът на професора е в средата.
На екрана се появиха три линии с поредица от остри зъбци и спадания.
— Отново е същото — добави Стърн. — Подобни, но не идентични.
— Не чак толкова идентични — каза Марек, оглеждайки зъбците. — Освен различното съдържание на желязо, в мастилото на професора имаме и следи от други елементи, включително… Какъв е този пик например?
— Хром.
Марек въздъхна.
— Което означава, че мастилото е съвременно.
— Не, не е задължително.
— В мастилото по другите два листа няма хром.
— Вярно. Но в средновековните мастила се среща хром. И то доста често.
— Има ли хром в тази долина?
— Не — каза Стърн, — но из цяла Европа са внасяли хром, защото е бил използван при изработката на мастила и текстилни бои.
— Ами останалите примеси? — попита Марек, сочейки другите зъбци. Той поклати глава. — Съжалявам, просто не мога да повярвам.
— Съгласен съм — каза Стърн. — Сигурно е шега.