Беше строшен и през отвора се виждаха електронните му вътрешности.
Крис го вдигна. Керамиката се разпадна в ръцете му, бели и сребристи късчета се посипаха над калната локва. И в този момент той осъзна положението.
Двамата им водачи бяха мъртви.
Едната машина бе изчезнала.
Маркерът за завръщане бе разбит на парчета.
Което означаваше, че няма начин да се измъкнат. Бяха в капан, без водачи и без чужда помощ. И без надежда да се върнат обратно.
Никога.
36:30:42
— Готови — изрече високо един техник. — Вече пристига.
Върху гумения под между извитите водни щитове проблесна едва забележима светлинка.
Гордън се озърна към Стърн.
— След минута ще знаем какво е станало.
Блясъците ставаха все по-ярки и машината започна да се издига над пода. Беше висока около половин метър, когато Гордън възкликна:
— Проклятие! Тоя тип знае само неприятности да създава.
Стърн каза нещо, но Гордън не му обърна внимание. Бе видял Барето седнал, подпрян на решетките и очевидно мъртъв. Видя и пистолета в ръката му. Естествено, знаеше какво е станало. Макар че Крамър изрично предупреди Барето, проклетникът бе взел със себе си модерни оръжия. Гомес, разбира се, бе го отпратила обратно и…
Малък тъмен предмет се търкулна на пода.
— Какво е това? — попита Стърн.
— Не знам — каза Гордън, без да откъсва очи от екрана. Изглежда почти като гра…
Експлозията избухна в транзитната зала и върху екраните всичко изчезна сред бяло сияние. До контролната кабина долетя приглушен и неузнаваем звук, напомнящ по-скоро прашене на високоговорител. Транзитната зала мигновено се изпълни с белезникав дим.
— Мамка му! — изруга Гордън и удари с юмрук по таблото, Техниците в транзитната зала крещяха. По лицето на единия се стичаше кръв. След миг го повали мощна вълна, докато щитовете наоколо рухваха, разбити от осколките на гранатата. Вода с дълбочина над един метър се заплиска напред-назад като морски прибой. Но почти веднага тя започва да се оттегля, оголвайки отново пода, над който със съскане се надигаше пара.
— Акумулаторите — каза Гордън. — Изтича флуорна киселина.
Замъглени от пушека, неясни силуети с противогази се втурнаха в залата да помогнат на ранените техници. Над тях стоманените греди падаха, разбивайки оцелелите водни щитове. Други се стовариха насред залата.
В контролната кабина някой подаде противогази на Гордън и Стърн. Гордън надяна маската.
— Трябва да се махаме — каза той. — Въздухът е отровен.
Стърн се взираше в екраните. През дима видя, че останалите машини лежат разбити, прекатурени и от тях блика пара и бледозелен газ. Само една стоеше изправена малко встрани, но в този момент тежка стоманена греда рухна отгоре и я смачка.
— Вече няма машини — каза Стърн. — Означава ли това, че…
— Да — потвърди Гордън. — Боя се, че засега твоите приятели могат да разчитат само на себе си.
36:30:00
— Не се стягай, Крис — каза Марек.
— Да не се стягам? Да не се стягам! — Крис почти крещеше. — За Бога, Андре, погледни — маркерът й е смачкан. Нямаме маркер. Което означава, че няма начин да се завърнем. И че сме тотално прецакани, Андре. А ти искаш да не се стягам!
— Точно така, Крис — каза Марек съвсем тихо, но много твърдо. — Това искам. Искам да не се стягаш, ако обичаш. Искам да се опомниш.
— И защо, по дяволите? — възрази Крис. — За какво? Погледни фактите в очите, Андре: всички ще бъдем избити тук. И няма начин да се измъкнем.
— Напротив, има.
— Нали разбираш, нямаме дори храна, нищо нямаме, дявол да го вземе, заклещени сме в тая… в тая гадост без капка надежда и… — Той млъкна и се завъртя към Марек. — Какво каза?
— Казах, че има начин да се измъкнем.
— Как?
— Ти не разсъждаваш. Нали другата машина се върна. В Ню Мексико.
— И какво?
— Ще видят състоянието му…
— Мъртъв, Андре. Ще видят, че е мъртъв.
— Така или иначе, ще разберат, че нещо не е наред — каза Марек. — И ще се върнат за нас. Ще пратят друга машина да ни прибере.
— Откъде знаеш?
— Ще го направят — отсече Марек и тръгна надолу по склона.
— Къде отиваш?
— Да потърся Кейт. Не бива да се разделяме.
— Аз не мърдам оттук.
— Както искаш. Само стой на място.
— Не бой се. Никъде няма да ходя. — Крис посочи земята пред краката си. — Точно тук пристигна машината преди малко. И тук ще стоя.
Марек изтича надолу и изчезна зад завоя на пътеката. Крис остана сам. Почти незабавно се запита дали да не догони Марек. Може би трябваше да са заедно. Да не се разделят, както бе казал Марек.