— Не ще да е трудно — продължи Джонстън, — стига чираците ми да са до мен.
Значи това било, помисли си Марек. Професорът даваше обещания, за да събере всички заедно.
— А? Чираци? Имате ли чираци?
— Имам, милорд, и…
— Щом е тъй, естествено, че могат да бъдат до вас, магистре. А ако е потребно, ще ви осигуря помощ каквато желаете. Затуй не се тревожете. Ами огнената роса, наричана още огън на Натос? И нея ли познавате?
— И нея, милорд.
— И ще ми я покажете на дело?
— Когато желаете, милорд.
— Много добре, магистре. Много добре. — Лорд Оливър помълча и се вторачи в професора. — А знаете ли освен туй и тайната, що желая да знам повече от всичко останало?
— Сър Оливър, тази тайна не знам.
— Знаете! И ще ми отговорите! — изрева Оливър и стовари бокала си върху масата. Лицето му пламна, вените върху челото изпъкнаха. Гласът му отекна из залата, която изведнъж бе притихнала. — Желая да отговорите още днес!
Едно от кученцата върху масата се сви уплашено; Оливър го блъсна с опакото на китката си и то с квичене отхвръкна на пода. Когато жената до него понечи да възрази, той изруга и с една жестока плесница я повали по гръб заедно със стола. Тя не продума и не помръдна. Остана да лежи неподвижно с вирнати крака.
— О, разярен съм! — изръмжа лорд Оливър, ставайки от масата. — Жестоко съм разярен!
Той се озърна гневно с ръка върху меча и взорът му плъзна из цялата зала, сякаш търсеше върху кого да излее яда си.
Всички стояха мълчаливи и неподвижни, забили погледи в краката си. Сякаш цялата зала изведнъж се бе превърнала в картина, сред която се движеше единствено лорд Оливър. Накрая той изпухтя от ярост, изтегли меча си и шумно стовари острието върху масата. Мечът потъна дълбоко в дървото, а около него заподскачаха със звън чаши и чинии.
Оливър стрелна професора с убийствен поглед, но постепенно се овладя и яростта му отмина.
— Магистре, ще изпълните моята воля — извика той. После кимна на стражата. — Отведете го и му дайте повод за размисъл.
Войниците грубо сграбчиха професора и го помъкнаха през безмълвната тълпа. Кейт и Марек се отдръпнаха от пътя му, но той не ги забеляза.
Лорд Оливър огледа яростно смълчаната зала.
— Сядайте и се веселете — изръмжа той, — дорде не съм се ядосал!
Музикантите незабавно засвириха и шумът на тълпата изпълни залата.
Малко по-късно Робърт дьо Кер напусна забързано залата по дирите на професора. Марек си помисли, че това не вещае нищо добро. Той побутна Кейт и й направи знак да последват Дьо Кер. Тъкмо тръгваха към вратата, когато глашатаят отново удари с жезъл по пода.
— Милорд! Лейди Клеър д’Елтъм и оръженосецът Кристофър де Хуз.
Двамата спряха.
— По дяволите! — промърмори Марек.
В залата влезе красива млада жена, придружена от Крис Хюз. Сега Крис бе облечен с разкошен костюм на благородник. Изглеждаше много изискан… и много объркан.
Марек потупа ухото си с пръст и прошепна:
— Крис! Докато си в тази зала, не говори и не прави нищо. Разбра ли?
Крис леко кимна.
— Дръж се тъй, сякаш нищо не разбираш. Няма да е трудно.
Крис и жената минаха през навалицата, упътени право към господарската маса, откъдето лорд Оливър ги гледаше с нескрита досада. Жената забеляза това, поклони се ниско и остана така, приведена до земята с покорно склонена глава.
— Хайде, хайде! — Лорд Оливър размаха раздразнено пилешката кълка, която държеше. — Туй притворно смирение не ви подхожда.
— Милорд — отвърна тя и се изправи.
Оливър изсумтя.
— И кого ни домъкнахте днес? Някое ново бляскаво завоевание?
— Ако благоволите, милорд, бих желала да ви представя Кристофър де Хуз, оръженосец от Ейре, който днес ме спаси от злодеи, желаещи да ме отвлекат, а може би и нещо по-лошо.
— А? Злодеи? Да ви отвлекат? — Развеселен, лорд Оливър се озърна към рицарите около масата. — Сър Гай, що ще речете?
Един мургав и чернокос мъж се изправи сърдито. Сър Гай дьо Малегант бе облечен изцяло в черно — черна ризница и черна туника върху нея с бродирай черен орел на гърдите.
— Милорд, боя се, че милейди си дири забавления за наша сметка. Тя знае твърде добре, че аз пратих людете си да я спасят, да не я оставят сама пред заплахата. — Сър Гай тръгна към Крис и го изпепели с поглед. — Заради този човек животът й бе под заплаха, милорд. Не си представям как ще го оправдае, освен може би благодарение на изключителната си хитроумност.
— А? — сепна се Оливър. — Хитроумност? За каква хитроумност става дума, милейди Клеър?
Жената сви рамене.
— Само глупците виждат хитрини там, където ги няма, милорд.