Смуглият рицар изсумтя.
— Бързи думи бързо крият потайни дела. — Малегант пристъпи към Крис и застана толкова близо, че лицата им бяха само на сантиметри едно от друго. Като го гледаше право в очите, той бавно и демонстративно започна да сваля ръкавицата от метални брънки. — Значи те наричат Кристофър де Хуз, така ли?
Крис мълчаливо кимна.
Крис бе изтръпнал от ужас. Безнадеждно заплетен в положение, което не разбираше, изправен насред зала, пълна с кръвожадни войници, същински улични главорези, и изправен срещу разгневения мургав мъж, чийто дъх вонеше на прогнили зъби, чесън и вино… при всичко това той едва удържаше коленете си да не затреперят.
Чу в слушалката гласа на Марек:
— Не говори — каквото и да се случи.
Сър Гай присви очи.
— Зададох ти въпрос, оръженосецо. Ще отговориш ли?
Все още сваляше ръкавицата и Крис бе уверен, че ще го удари с оголения юмрук.
— Не говори! — каза Марек.
Крис охотно изпълни съвета. Пое си дълбоко дъх, опитвайки да се овладее. Краката му бяха омекнали като гума. Имаше чувството, че всеки момент ще се свлече на пода пред този човек. С отчаяно усилие се удържа на крака. Отново въздъхна.
Сър Гай се обърна към жената.
— Мадам, говори ли този ваш спасител, или само въздиша?
— Ако благоволите, сър Гай, той е от чужди краища и често не проумява нашия език.
— Die mihi nomen Шит, scutari. (Кажи ми името си.)
— Боя се, че и латински не знае, сър Гай.
Малегант я погледна раздразнено.
— Commodissime. Твърде удобно го измислихте тоя ням оръженосец, та да не можем да питаме поради що е дошъл и с каква цел. Далеч е от родните си ирландски места. Ала не е на поклонение. Не е и на нечия служба. Какъв е? Защо е дошъл? Вижте го как трепери. От що може да се бои? Не и от нас, милорд… освен ако е някое от изчадията на Арно, дошло да огледа земите ни. С право е онемял. Страхливците не смеят да си отворят устата.
— Не отговаряй — прошепна Марек.
Малегант грубо сръчка Крис в гърдите.
— Е, малодушен оръженосецо, обявявам на всеослушание, че си негодник и вражески съгледвач, а освен туй нямаш мъжеството да си признаеш. Бих те презрял, ала ти и презрение не заслужаваш.
Най-сетне рицарят смъкна ръкавицата и с презрително поклащане на главата я пусна. Металната ръкавица падна с дрънчене върху пръстите на крака на Крис. Сър Гай високомерно му врътна гръб и тръгна обратно към масата.
Всички в залата гледаха Крис.
Клеър прошепна до него:
— Ръкавицата…
Той завъртя очи към нея.
— Ръкавицата!
Какво да я правя, запита се той, докато приклякаше да вдигне ръкавицата. Беше тежка. Той я протегна към Клеър, но тя вече се бе извърнала настрани и изричаше:
— Рицарю, оръженосецът прие вашето предизвикателство.
Крис трепна. Какво предизвикателство?
Сър Гай незабавно отвърна:
— Три копия с открит наконечник, на живот и смърт.
— Нещастнико — прошепна Марек. — Знаеш ли какво направи току-що?
Сър Гай се обърна към лорд Оливър, който седеше зад масата.
— Милорд, моля ви да разрешите турнирът да се открие с нашия двубой.
— Тъй да бъде — кимна Оливър.
Сър Даниъл излезе напред от тълпата и се поклони.
— Милорд, моята племенница тласна шегата твърде далече и резултатът е недостоен. Навярно се забавлява да гледа как славният рицар сър Гай предизвиква на двубой някакъв прост оръженосец и с туй накърнява честта си. Ала не подобава на сър Гай да се хваща на тия уловки.
— Тъй ли? — рече лорд Оливър, гледайки черния рицар. Сър Гай дьо Малегант плю на пода.
— Оръженосец ли? Помнете ми думата, не е никакъв оръженосец. Той е прокуден рицар, мошеник и вражески съгледвач. Заради тази измама ще си получи, каквото заслужава. Днес ще се бия с него.
— Ако благоволите, милорд — намеси се сър Даниъл, — туй не ще да бъде достойно. Воистина той е само оръженосец с твърде оскъден опит в сраженията и не би могъл да се мери с вашия славен рицар.
Крис все още се мъчеше да разбере какво става, когато Марек излезе напред и заговори свободно на някакъв език, който напомняше френски, но не съвсем. Досети се, че е окситански. След миг чу и превода от слушалката.
— Милорд — каза Марек с любезен поклон, — този достоен мъж говори истината. С оръженосеца Кристофър сме спътници, ала той не е боец. Най-почтително ви умолявам да разрешите на Кристофър да си избере защитник, който от негово име да приеме предизвикателството.
— А? Защитник ли? Какъв защитник. Теб не те познавам.
Крис забеляза, че лейди Клеър гледа Марек с нескрит интерес. Той също хвърли поглед към нея, преди да отговори на Оливър:
— Ако благоволите, милорд, аз съм сър Андре де Марек от Хейнът. Предлагам се за негов закрилник и ако е рекъл Господ, ще се представя достойно пред този доблестен рицар.