Лорд Оливър замислено разтърка брада. Виждайки колебанието му, сър Даниъл настоя:
— Милорд, да започнете турнира с неравен двубой нито ще разкраси деня, нито ще накара людете да го запомнят с добро. Чини ми се, че Марек ще им предложи по-добро зрелище.
Лорд Оливър се завъртя към Марек да види какво ще добави.
— Милорд — каза Марек, — ако моят приятел Кристофър е вражески съгледвач, то такъв съм и аз. Като накърни доброто му име, сър Гай накърни и моето, поради туй моля за разрешение да се защитя.
Лорд Оливър изглеждаше развеселен от този нов обрат.
— Какво ще речеш, Гай?
— Имате право, милорд — каза черният рицар. — Не ще и дума, този Марек ще да е достоен заместник, ако ръката му е изкусна колкото езика. Ала като заместник би подобавало да се срещне с моя заместник, сър Чарлс де Гоун.
От края на масата се изправи един висок мъж. Имаше бледо лице, сплескан нос и розови очи. Приличаше на питбул.
— На драго сърце приемам да бъда заместник — заяви презрително той.
Марек предприе един последен опит.
— И тъй, изглежда, че сър Гай не смее да се сражава най-напред с мен.
При тия думи лейди Клеър му се усмихна съвсем открито. Явно проявяваше интерес към него. И това като че раздразни сър Гай.
— Не ме плаши нито един мъж на този свят — каза Гай, камо ли някакъв си пришълец от Хейнът. Ако оцелееш подир схватката с моя заместник — в което се съмнявам, — най-охотно ще се бия с теб, за да смажа нахалството ти.
— Тъй да бъде — каза лорд Оливър и се обърна.
Тонът му подсказваше недвусмислено, че спорът е приключил.
32:16:01
Конете рязко се обръщаха и политаха в галоп, профучавайки един покрай друг по тревистата площадка. Земята се тресеше, когато грамадните животни минаваха край Марек и Крис, които стояха до ниския парапет и наблюдаваха тренировъчните атаки. За Крис теренът изглеждаше огромен — колкото футболно поле — и от двете му страни, където бяха издигнати трибуни, вече започваха да се настаняват дамите. Около парапета се трупаха селски зяпачи, приказливи и зле облечени.
Нови двама ездачи тласнаха един срещу друг пръхтящите си коне.
— Добре ли яздиш? — попита Марек.
Крис сви рамене.
— Яздил съм със Софи.
— В такъв случай мисля, че ще мога да ти опазя живота, Крис — каза Марек. — Но трябва да вършиш точно каквото ти кажа.
— Дадено.
— Досега нито веднъж не ме послуша — напомни му Марек. — Този път трябва!
— Добре де, добре.
— От теб се иска само да останеш на коня до сблъсъка. Щом види колко зле яздиш, сър Гай няма друг избор, освен да се цели в гърдите, защото при един препускащ ездач те са най-голямата и най-стабилна мишена. Искам да поемеш копието с гърди, право върху бронята. Разбра ли?
— Поемам копието с гърди — повтори Крис омърлушено.
— Когато копието те блъсне, остави се да изхвръкнеш от седлото. Няма да е трудно. Падай долу и не мърдай, за да изглежда, че си загубил съзнание. Което може и да се случи в действителност. В никакъв случай не ставай. Разбра ли?
— Да не ставам.
— Точно така. Каквото и да се случи, продължавай да лежиш. Ако сър Гай те повали от седлото и загубиш съзнание, боят приключва. Но ако станеш, той ще настои за нов сблъсък или ще слезе да те нападне с меч и да те убие.
— Да не ставам — повтори Крис.
— Именно — каза Марек. — Каквото и да се случи. Не ставай. — Той потупа Крис по рамото. — С малко късмет може и да оцелееш.
— Божичко — промърмори Крис.
Нови коне прелетяха край тях, разтърсвайки земята.
Обърнаха гръб на терена и минаха между шатрите, издигнати отстрани. Шатрите бяха малки и кръгли, изпъстрени с ивици и зигзаги в крещящи цветове. Над всяка от тях се развяваше знаменце. Пажове и оръженосци търчаха насам-натам, натоварени с брони, седла, сено, вода. Няколко момчета търкаляха бъчви. Отвътре долиташе тихо съскане.
— Това е пясък — обясни Марек. — Овалват ризниците в него, за да премахнат ръждата.
— Аха… — промърмори разсеяно Крис. Опитваше да се съсредоточи върху подробностите, за да прогони мисълта за предстоящото изпитание. Но имаше чувството, че отива на екзекуция.
Влязоха в една шатра, където ги чакаха три млади момчета — очевидно пажове. В единия ъгъл гореше огън за стопляне; доспехите лежаха върху платно на земята. Марек ги огледа набързо, после каза:
— Чудесно.
Той се обърна да излезе.
— Къде отиваш?
— В друга шатра да се приготвя.
— Но аз не знам как…
— Пажовете ще ти сложат доспехите — каза Марек и излезе.