Петдесет метра.
Сър Чарлс все още държеше копието повдигнато. Но изведнъж го отпусна и се приведе в седлото. Така имаше по-добър контрол над оръжието. Щеше ли да опита още някаква хитрина?
Четирийсет метра.
Нямаше начин да разбере. Марек реши да се цели в гърдите. Намести копието. Повече нямаше да го помръдва.
Трийсет метра.
Чу тътена на копита, рева на тълпата. Средновековните текстове предупреждаваха: „Не затваряй очи в момента на удара. Дръж очите отворени, за да улучиш целта.“
Двайсет метра.
Очите му бяха отворени.
Десет.
Негодникът вдигна копието.
Целеше се в главата.
Удар.
Трясъкът на строшено дърво отекна като изстрел. Марек усети как нагоре по лявото му рамо пробяга жестока болка. Той стигна до края на терена, захвърли счупеното копие и протегна ръка за ново. Но пажовете зяпаха втрещено полето зад него.
Озърна се и видя, че сър Чарлс лежи повален на земята.
После видя сър Гай да върти коня си над неподвижното тяло на Крис. Значи това е решил, помисли си Марек. Иска да го стъпче до смърт.
Той завъртя коня и изтегли меча. Вдигна го.
С яростен крясък пришпори животното и препусна през полето.
Тълпата изрева и заблъска с юмруци по парапета. Сър Гай се обърна и видя връхлитащия Марек. Озърна се към Крис и тласна коня настрани да го прегази.
Тълпата оглушително задюдюка и дори слисаният лорд Оливър скочи на крака.
Но в този момент Марек стигна до сър Гай. Нямаше как да спре, затова докато прелиташе покрай него, само изкрещя: „Задник“ — и го удари по шлема с плоското на меча. Знаеше, че това няма да го нарани, но ударът бе оскърбителен и щеше да го накара да изостави Крис. Така и стана.
Докато Марек спираше коня и отново вдигаше меча, сър Гай обърна гръб на Крис. Изтегли оръжието си и замахна свирепо. Острието изсвистя из въздуха и отскочи със звън от меча на Марек. Марек усети как цялата му ръка завибрира от удара. Той замахна на свой ред към главата. Гай отби; конете кръжаха; мечовете звънтяха отново и отново.
Битката бе започнала. И в някакво далечно, хладно кътче на мисълта си Марек разбра, че ще се бият до смърт.
Кейт гледаше схватката, застанала сред тълпата край парапета. Марек не отстъпваше и физически превъзхождаше своя противник, но от пръв поглед личеше, че му липсва рутината на сър Гай. Ударите му бяха по-непохватни, позата по-неуверена. Той като че разбираше това, разбираше го и сър Гай, който караше коня си да отстъпва бавно, опитвайки да спечели пространство за широк замах. Марек пък се стремеше към близък бой, непрекъснато скъсяваше дистанцията като боксьор, влязъл в клинч.
Но Кейт виждаше, че Марек не може да продължава така до безкрайност. Рано или късно Гай щеше да си осигури дистанция поне за миг и да нанесе смъртоносния удар.
Под шлема косата на Марек бе мокра от пот. Парещи капки се стичаха в очите му. Нямаше как да ги избърше. Той тръсна глава в опит да избистри погледа си. Това не помогна особено.
Вече се задъхваше. През процепа в шлема виждаше сър Гай все тъй неуморим и безмилостен, непрестанно в атака с мощни, отмерени, сигурни удари. Марек знаеше, че трябва да стори нещо, преди да се е изтощил. Трябваше да наруши ритъма на противника.
Дясната му ръка с меча вече пареше от претоварването. Лявата му ръка беше силна. Защо да не я използва.
Струваше си да опита.
Марек пришпори коня и се приближи още повече, докато опряха гърди в гърди. Изчака да отбие поредния удар на сър Гай, после замахна с лявата си длан към шлема на врага. Шлемът се отметна назад; Марек със задоволство чу тъп звук — лицето на Гай се бе ударило в забралото.
Веднага завъртя меча и стовари дръжката върху шлема. Раздаде се шумно дрънчене и Гай подскочи на седлото. За момент раменете му провиснаха. Марек удари отново, по-силно. Знаеше, че му причинява болка.
Но не беше достатъчно.
Твърде късно видя как мечът на Гай изсъска в широка дъга, устремен към гърба му. Усети болка като камшичен удар върху раменете си. Беше ли издържала ризницата? Ранен ли беше? Все още можеше да движи ръце. Стовари жестоко острието на собствения си меч отзад върху шлема на Гай. Противникът дори не се опита да попречи на удара, който прокънтя като гонг. Трябва да е зашеметен, помисли си Марек.
Удари отново, после завъртя коня; заобиколи и замахна към шията. Гай отби, но тласъкът го отхвърли назад. Залитайки, той се плъзна по седлото, вкопчи пръсти в предния лък, но не се удържа и рухна.
Марек се завъртя и започна да слиза от коня. Тълпата пак изрева; той се озърна и видя как Гай пъргаво скача на нозе. Само се беше престорил на зашеметен. Замахна към Марек още преди да е слязъл. С един крак в стремето, Марек отби непохватно, смъкна се някак долу и нападна на свой ред. Сър Гай беше силен, уверен в победата.