— Какво е намекнала?
— За всичко. За слуховете.
— Е, и? Само слухове. Разказват ги основно хора, които са били подминати при повишение, понеже ти беше по-добър в работата си, отколкото те. Това е. Слуховете идват от завистници, които не те харесват. Като няма доказателства, рационалните хора преценяват откъде тръгват слуховете и не им обръщат внимание.
Харди се облегна и отпи от чая си.
— Ейб, минаха почти седем години. Не мислиш ли, че ако имаше доказателства, дори зрънце доказателство, нещо все щеше да се случи досега? Знаеш ли какво? Няма доказателства и няма и да има. Моузис се отърва от всичко, хвърли го в големия син океан и само той знае точно къде.
— Какво да правим тогава? Трябва да отървем Моузис, за да не се напие с контрабанден алкохол в затвора и да започне да говори за неща, за които не трябва. Междувременно твоите свидетелски показания ще дискредитират Лапиър, ще отслабят Стиър и цялото обвинение. Репутацията ти ще бъде възстановена, а съдебните заседатели ще получат куп теории, върху които да разсъждават.
— Не искам да заставам срещу теб в съда — каза Глицки. — Ти можеш да изстискаш човек като лимон.
— Харесва ми. Затова Бог ме е пратил на Земята.
— Той пък какво си е мислил? — усмихна се Глицки.
Няколко минути по-късно Харди се върна от тоалетната и се загледа как Глицки изплаква чашите им в кухненската мивка.
— Има още едно нещо — започна той без излишни предисловия.
— Винаги има.
— Това е по-скоро лична услуга.
— Че другото не е ли? Да свидетелствам за защитата. Ти имаш ли представа…
— Това го обсъдихме — махна с ръка Харди. — Твоите показания ще възстановят реда във Вселената. Значи са от вселенско значение. Другото е дреболия.
Глицки извъртя очи към тавана.
— Господи, пощади ме. За какво става дума?
— Има още един страничен играч. Доколкото знам, няма нищо общо с нашия случай. Виждал си го веднъж у дома, сигурно си спомняш. Тони Солая.
— Сещам се. Как ще е играч, ако не е замесен в случая?
— Ако знаех, нямаше да ти искам услуга. Нали си спомняш, че от приказките и поведението му ти се стори, че изглежда като ченге? Оказва се, че си прав. Работил е в „Нравствения“ в Манхатън.
— Ако е вярно, е ченге до мозъка на костите си. Как така сега е барман? Това не е обичайната крива на кариерата. Какво е станало, издънил ли се е?
— Твърди, че е защитен свидетел по голям федерален случай. Трафик на хора, сексуални робини… Големите пари.
— Как разбра?
Харди се намръщи.
— Казал го на Бек в миг на прочувственост и доверие тъкмо преди да я зареже заради братовчедка ѝ Британи.
Глицки си бършеше ръцете в кърпата за чинии. Думите на Харди го накараха да спре и да го изгледа мълчаливо.
— През последните месеци поема смените на Моузис в „Детелината“ — продължи Харди. — Той и Британи са заедно, ако не и нещо доста повече. Не знам за теб, но на мен тя ми е кръщелница и племенница и се чувствам малко отговорен за нея. По дяволите, чувствам се много отговорен, въпреки че може би не бива. В крайна сметка тя е голям човек. Но след всичко, което преживя и продължава да преживява с този процес… Поне не искам да се забърква с някакъв тип, който може би не е такъв, за какъвто се представя.
— Мислиш ли?
— Не знам. Щях да го проверя, когато разбрах, но процесът тече с мръсна газ и ето че съм доникъде.
— Ами Уайът Хънт? Нали затова имаш частен детектив на разположение? Не си ли го пуснал по следата?
— Той опита и с двете имена. Истинското име на Тони е Тони Спатаро. Но може и да не е, пак ми звучи като измислено. Не излизат никакви данни — нито, че е бил ченге, нито пък момче за поръчки на мафията. Случаят, ако въобще има случай, се води на изток и е замразен, докато не са готови да действат. Не присъства в нито една от базите данни на Уайът, а и както казах, това е федерално разследване. Знаеш как помагат федералните, особено на адвокатите на защитата и на шерифите — направо ще си сецнат кръста от напъване да правят добрини.
— Какво си мислиш, че мога да направя, ако Хънт е стигнал до задънена улица?
— Реших, че никога няма да ме попиташ. Като човек на закона си имал професионални отношения с ФБР, нали? При това не един и два пъти.
— Да, с Бил Шуйлър.
— Не можеш ли да го помолиш да поразпита и да видим какво ще открие?
Ейб сгъна кърпата за чинии и внимателно я сложи на Стойката.
— Диз, Бил и аз не сме точно в топли и близки отношения. Той няма да издаде свидетел само защото съм го помолил. Те инвестират много пари в такива хора и се гордеят, че досега не са загубили и един от тях. Шерифът може дори да не каже на Бил, а сигурно няма и да го направи.