— Какво ще правиш тогава?
— Ще се опитам да убедя Стиър да го пусне като свидетел в понеделник. Ако той не възрази, съдията сигурно ще се съгласи.
— Значи сега ще хванеш телефона?
— Защо? Трябвам ли ти за нещо?
— Не. Всъщност, да, но може да почака. Щом е наложително да се обадиш.
— Само на един трябва да се обадя. На Стиър.
— А съдията?
Харди поклати глава. Във всяко едно криминално дело всички обсъждания със съдията трябваше да се правят в присъствието и на двете страни.
— Няма начин. Поне до понеделник сутринта.
— Няма ли да е твърде късно? Ами ако съдията откаже, а твоят човек вече е дошъл?
— Тогава Пейли няма да свидетелства, а аз ще загубя три хиляди и петстотин долара плюс разходите за самолетни билети, за хотел и за кола под наем, ама тях кой ли ги брои?
— Не само това, но и Моузис ще остане без показанията на експерта.
— Така е. В този случай вероятно ще поискам прекратяване на делото заради процедурни нарушения.
— И да започнете всичко отначало? А Моузис да стои в затвора, докато отново минете през цялата подготовка?
Харди се облегна и погледна жена си в очите. После хвана ръцете ѝ и леко ги стисна.
— Франи, за него е по-добре да започне да свиква със затвора. Със или без показанията на експерта — каза той с възможно най-мекия си тон. — Полагам дяволски много усилия да го оставя навън, но трябва да признаеш, че се е забъркал в адска каша.
Франи въздъхна, огледа трапезарията и пак се обърна към съпруга си.
— Винаги казваш, че не искаш да знаеш каква е истината, че тя няма значение. Но има.
— Съгласен съм. Истината е от значение.
— Е — поколеба се тя, — той не го е направил.
Харди внимателно дръпна ръцете си от нейните и ги скръсти на гърдите си.
— За убийството на Рик Джесъп ли говорим?
— Не го е извършил той — кимна тя.
— Никога не ми го е споменавал.
— Ти не спираш да му повтаряш, че не искаш да знаеш. Прекъсваш го, ако си отвори устата. Казваш, че няма значение, че просто оспорваш доказателствата.
— Вярно е. Не искам да съчетавам лъжите му и моята мотивация да го измъкна.
— Ами ако не лъже?
— Защо си мислиш така?
Франи замълча, докато търсеше думите.
— Той го каза на Сюзън. Тъкмо вчера след встъпителните речи. Тя отиде да го види и той ѝ каза, че не е осъзнавал колко зле е изглеждало всичко за него, докато не чул изложението на Стиър.
— Би трябвало да е бил наясно. Казвал съм му го стотици пъти.
— Не знам. Може преди да не си е давал сметка. Но вчера най-после е проумял. Така че тя направо го попитала как е могъл да го направи, да изложи семейството си на такава опасност и да рискува брака им. Заявила му, че не е сигурна, че ще може да продължи да бъде с него, дори и да успееш да го измъкнеш. И той просто ѝ го казал.
— Че не го е направил? Не е убивал Джесъп?
— Точно така.
Харди сведе глава.
— Не го вярваш — отбеляза Франи.
— Какво се е променило? — изгледа я Харди.
— Не му ли вярваш?
— Аз не съм го чул да го казва, Фран, така че въпросът не опира до вярването.
— Може би трябва да го попиташ.
— Ще го питам, и то веднага. Абсолютно. Но трябва да признаеш възможността да е казал на Сюзън онова, което тя е искала да чуе, за да не се откаже от него и да останат заедно.
— Смяташ, че я е излъгал?
Харди не отвърна нищо.
— Той не би го направил — продължи тя. — Не е такъв човек.
— А какво смяташ, че… — Харди се запъна, драсна с нокът по масата и погледна жена си. — Какво мислиш, че е станало с шилелага?
Обаждането на Харди завари Стиър на футболен мач на дъщеря му. Прокурорът почти не го чуваше, но накрая схвана за какво иде реч.
— Искаш да те оставя да натровиш съдебните заседатели с приказките на експерта ти, който да им каже, че показанията на моите свидетели са толкова изкривени? Да ги подкове така, че да не вярват на думите на свидетелите, дори преди да съм ги повикал? Защо да се съгласявам?
— По две причини — настоя гласът на Харди. — Първо, ако Пейли не се яви, ще поискам прекратяване на делото заради процедурни нарушения. Това не е заплаха, а констатация. Половината от защитата ми е основана на атака на стойността на показанията на твоите свидетели. Ако нямам възможност да го направя, ще прибягна до крайни мерки. И ще трябва да чакаме още шейсет дни, като започнем всичко от нулата, а никой от нас двамата не го иска.
— Че на мен защо да ми пречи?
— Защото свидетелите ти ще се окажат още по-отдалечени от събитието. Ще има нови съдебни заседатели, а те може да не ти харесат и наполовина колкото тези. Моят частен детектив може да намери друг заподозрян. Някой може да бъде прегазен от автобус. Кой знае?