Магуайър беше зад решетките и не виждаше причина да продължи да се занимава. Каквото и да станеше след процеса, той вече беше преминал шейсетте години. Може би вече беше време да предаде всекидневните си задължения по бара на някого с повече енергия и дори с по-голяма харизма. С цифри не се спореше, а след първите шест седмици на Тони общите продажби се бяха изстреляли с двадесет и два процента нагоре. Рецесия ли? Каква рецесия?
Широката задна стая за дартс с нисък таван все още я имаше и се пръскаше по шевовете. В десет и половина вечерта в събота Британи беше там и играеше дартс в отбор с майка си. Преди ареста на Магуайър тя рядко стъпваше в бара. Срещу тях двете бяха братовчедка ѝ Ребека и новият ѝ приятел Бен Файнстийн. Британи бягаше от нежеланата популярност и от намесата в личния ѝ живот и се беше скрила при семейството си. Беше поправила отношението си към Бек и Бен, после ги беше запознала и гледаше как нещата между тях се развиват хубаво, макар и бавно. Сюзън живееше с надежда и за пръв път вярваше, че съпругът ѝ е невинен. Тя се обади на Британи, за да ѝ каже и да види дали не биха могли да го отбележат по някакъв начин, затова всички се събраха в бара.
Сюзън тъкмо измъкваше стреличките си и се обръщаше, когато я заслепи нещо като светкавица в коридора към бара. Отпред изпищя жена, а цялата сграда сякаш се разтърси от оглушителен трясък.
В стаята имаше четири табла за дартс и обикновено спокойно събираше двадесетина души, но сега половината от тях се опитваха да си пробият път към коридора.
— Британи! Британи Магуайър! — извика един мъжки глас. В същото време блесна нова светкавица, последвана от още една.
Сюзън се пресегна към дъщеря си и я хвана за ръката.
— Бен, хвани Бек! — извика тя. — Насам, назад.
Някой започна да светва и да гаси лампите, но Сюзън не се нуждаеше от тях. Тълпата ги избутваше в обратната посока — към коридора към бара, но тя не пусна Британи и продължи да се промъква към задната врата. Когато барът беше отворен, тя стоеше винаги заключена и водеше към покрит и ограден склад, където държаха кеговете и касите с бира, закуските и алкохола.
Сюзън извади ключовете си и отвори вратата. Още осем или десет души ги последваха навън и Сюзън включи осветлението.
— Какво е това?
— Всички наред ли са?
— Какво става отпред?
Хората пищяха в паника и се тъпчеха в тясното пространство. Някъде в нощта се чуха сирени.
27
Боят явно беше започнал, когато един от пияните фотографи започнал да притеснява група привлекателни момичета и да иска да ги снима. Точната рецепта за мелето включваше още много пийнали младежи, претъпкан и горещ бар със силна музика и неколцина рицарски настроени приятели на момичетата е кипнал тестостерон. Никой не помнеше кой беше ударил първи, а нещата бързо излезли извън контрол. Ченгетата дошли, помогнали нещата да се оправят и пратили хората по домовете им.
— Тоя тип е като целувката на смъртта — каза Харди.
Беше другата сутрин. Той седеше с ръце на кръста под яркото слънце на тротоара пред „Детелината“ и оглеждаше с недоумение парчето шперплат там, където доскоро беше предният прозорец. Бек се беше обадила на родителите си в девет и половина и им беше разказала накратко какво се е случило. Харди беше партньорът в бара извън затвора и двамата решиха, че трябва да отидат и да огледат щетите и временните ремонти.
— Докато работеше в „Горящия Рим“, Службата по контрол на алкохола удари мястото — продължи той. — Сега работи тук, избухва проклет бунт и чупят витрината. А стъклото беше дебело. Аз лично съм блъскал хора в него и то не се счупи.
— Е, снощи се е счупило. Но не е бил Тони. Бек каза, че са били фотографите — намеси се Франи.
— Сега го защитаваш.
— Просто уточнявам фактите.
— Добре. Но кой е адвокатът тук?
— Ти — хвана го тя за ръката. — Огледа ли?
Той пристъпи напред и почука по шперплата. Сякаш беше здрав.
— Ако иска да отвори на обед, значи ще се появи скоро, а не мисля, че искам да го виждам. Стига ми толкова напрежение за уикенда.
Тя го поведе към колата им.
— Страхувам се, че това само ще разбуни нещата отново.
— Кои неща?
— „Кои неща“, пита той. Да не мислиш, че ще я оставят на мира?
— Всъщност не, не мисля. Красива жертва на изнасилване, а баща ѝ е подсъдим, защото убил нападателя ѝ. Ето ти война между папараците. Кой да знае, че тук има папараци и че са толкова много?