— Шефът на Рик Джесъп.
— Правилно. А знаеш ли защо г-н Гудмън е организирал акцията с такова желание? За да отклони вниманието от спонсорите си или поне от основния си спонсор Джон Ло. Той е в бизнеса с корейските салони за масаж, които всъщност са чисти бордеи със сексробини. Градът го беше притиснал, но цялата история със сервиране на алкохол на непълнолетни го изтика встрани.
— Добре, но не виждам как…
— Сега ще ти кажа. Както и да е — пое си дъх тя, — преди да дойде тук, Тони е бил полицай в Ню Йорк. Работил е в „Нравствения“ и едно от нещата, с които се е занимавал, е било трафик на хора и сексробини.
— Това е доста далеч от случая на баща ти.
— Не е съвсем така. Оказва се, че когато тези хора имат враг и искат да се отърват от него, докарват тук някого от Китай, Корея или някъде оттам. Човекът каца в Монреал, минава границата с кола, хваща полет до Ню Йорк, наема си автомобил, отива до дадения му адрес, убива този, за когото му е платено, връща се на летището и хваща следващия самолет от Ню Йорк за Азия, понякога през Ванкувър.
— Това често ли се случва?
— Когато се налага. Достатъчно често, щом Тони знае.
— Някога залавяли ли са убийците?
— Никога на местопрестъплението. Понякога федералните разбиват цяла банда, например „Летящите дракони“ или „Призрачните сенки на Ню Йорк“.
— Откъде знаеш тези имена?
— От Тони. Така са разкрили и схемата. А знаеш ли кое е най-интересното, поне доколкото засяга татко?
— Кое е?
— Мъжете, които пристигат с полет от Азия, не могат да се качат на самолета е пистолет или с нож, нали така? Затова използват други оръжия. Убиват с голи ръце. Или с въже. Както и е тъпи предмети — добави Британи след кратка пауза.
— Значи теорията на Тони е, че…
— Не е точно теория. Той не знае подробностите. Може нито една от тях да не съвпада. Но в нашия град Джон Ло се занимава със сексробини и е свързан е Лайъм Гудмън и Рик Джесъп. Може би Рик е направил нещо, което не се е понравило на Ло. Знаем що за човек беше. Може моментът да е просто нещастно съвпадение за татко.
Сюзън се отблъсна от масата, скръсти ръце на гърдите си и издиша.
— Мислиш ли, че може да е свързано?
— Не знам, мамо. Но ако татко не го е убил, го е направил някой друг, а това е поне различен вариант.
— Споменавала ли си го на чичо си Диз?
— Мамо, току-що го казах на теб — изсмя се Британи. — А и какво да му кажа? Няма никакви доказателства.
— На него не му трябват доказателства — рече Сюзън. — Доказателствата са нужни на прокуратурата. Всичко, което трябва на чичо ти Диз, а и на баща ти, е съмнение.
На Глицки му трябваха два дни да осмисли съвета на Харди, но в неделя се погледна в огледалото. Сега седеше гладко обръснат на площадката на стълбите към малкото задно дворче, а жена му го подстригваше с машинка. Харди можеше и да си има личен професионален фризьор, но Ейб беше съвсем доволен и от Трея. Зак, Рейчъл и две съседски дечица играеха по катерушките долу. За един кратък момент и за пръв път през последните около три месеца той си помисли, че светът е хубаво място.
— Значи ще го направиш? — попита го Трея.
— Натам клоня, но исках да поговоря с теб и да видя как ще го приеме Уес.
— Уес няма да грейне от щастие, но ти вече го знаеш в каменното си сърце. Освен това ти е ясно, че няма нужда да говориш с мен за такива неща.
— Добре, тогава да чуя мнението ти.
— За защитата ли ще свидетелстваш?
— Това е въпросът.
— Каква беля може да си докараш на главата?
Устните на Глицки трепнаха с частица от сантиметъра.
— Имаш предвид някаква по-голяма от това да ме уволнят?
— Ти не беше уволнен. Лапиър щеше да те понижи, затова излезе в пенсия.
— Въпрос на изказ.
— Не е съвсем така. Не точно. Ако беше уволнен, следващия месец нямаше да ти организират прощална вечеря по случай пенсионирането.
— Тия неща са доста саркастични.
— Това, че говорят със сарказъм за теб, не означава, че събитието е иронично. Ако не искаха да почетат теб и службата ти, просто нямаше да го организират.
— Хубаво е, че го казваш, но то е до голяма степен проформа. Изкараш ли си трийсетте и няколко години, трябва да направят нещо за теб.
Трея хвана ножиците.
— Няма да споря дали болшинството от колегите ти имат високо мнение за теб. Ти попадна под кръстосания политически огън между Лапиър и Гудмън и не пожела да отвърнеш заради Моузис и връзката ти с него. Но това не очерня цялата ти кариера и не казва нито една лоша дума за характера ти, който е безупречен. Можеш ли да си набиеш това в главата?