— Ядосана ли си ми? — въздъхна Глицки след малко.
— Почти. Мисля, че ако ти се предостави възможност, трябва да се възползваш от нея, да се изправиш и да кажеш какво точно се е случило. Решението им е прибързано. Ти не си се втурнал към Диз, нито си предупредил Моузис. Не си говорил с нито един от двамата. Дай им разпечатката от телефона си. Просто искаше спазване на процедурата — това е. Началникът е съзряла шанс да трупне малко политически дивиденти, а следователите ти вероятно са можели да си свършат по-добре работата по случая, ако бяха изчакали още няколко дни. Ако се вълнуват повече от политиката, а не от това да изяснят нещата, защо пък съдебните заседатели да им повярват? Всичко това е вярно, нали? Вярно е и помага на Моузис, което също е в твой най-голям интерес, нали?
— Само дето целият ми живот е бил посветен на това да не оставям убийците да се измъкват.
— Той не е убиец, докато не го признаят за виновен.
— Не е съвсем така, Трей. Той става убиец веднага след като убие някого.
— Може би не е.
— Стига, моля те, нека дори не говорим за това.
Той се облегна и потупа отпуснатата на рамото му ръка на Трея.
— Дори да е в мой най-голям интерес той да се измъкне, а не отричам, че е така, просто не бих могъл да свидетелствам срещу моите хора.
— Вай Лапиър не е от твоите хора. Тя е политик.
— Ами Брейди? А Шър?
— Ти няма да кажеш и една лоша дума срещу тях. А и нали се сещаш за нашите малки семантични различия дали си бил уволнен, или си се пенсионирал?
— Бегло. Говори ми нещо.
— Само кажи на Диз да те попита направо: „Господин Глицки, вие на практика сте напуснали веднага след този очевиден акт на намеса и възпрепятстване и явно политическо ходатайствате от страна на началника на полицията, така ли е?“ Твоят отговор естествено е „да“, което е чистата буквална истина. Ти не си бил уволнен. Ти си подал оставка в края на една белязана от успехи кариера. Кой ще е в по-добра позиция тогава?
Глицки помълча около минута и кимна замислено.
— Бих предпочел да се обърне към мен с „лейтенант“ — каза той.
28
Беше девет часа и осемнайсет минути в понеделник сутринта. До свикването на съда оставаха дванайсет минути. Стиър беше дал съгласието си, Харди го беше пробутал ненатрапчиво на новия си приятел съдията и Уинстън Пейли вече седеше на първия ред зад Харди в претъпканата до тавана съдебна зала. Носеше кафяв рипсен джинсов костюм, жълта риза и прекалено широка вратовръзка във виолетово и червено.
Докторът беше в приповдигнато настроение, а и защо не, помисли си Харди, след го очакваха един, а вероятно дори два дни с хонорар от три хиляди и петстотин долара всеки. Пейли очевидно беше погълнат от Джина Роук, която беше дошла от мястото си в залата и сега бъбреше с него, облегната на скамейката. Неволно или не, така приятният ѝ налят профил се очертаваше най-добре.
Внезапно Стиър и помощникът му се изправиха като един и се приближиха до масата на защитата. Това прекъсна Роук и Пейли и Стиър се наведе към експерта с протегната ръка.
— Доктор Пейли, аз съм Пол Стиър от страната на обвинението. Просто исках да ви поздравя и да ви приветствам с добре дошъл в Сан Франциско.
Пейли грейна и разтърси ръката на прокурора.
— А това — продължи Стиър, като отстъпи малко — е моят помощник Ларс Гъндърсън. Той е имал възможността да се учи от ваши показания по време на симулация на процес в юридическия факултет в „Макджордж“ и ги помни и до ден-днешен. Той е голям ваш почитател. Казва, че сте един от неговите герои.
Пейли стана от стола и топло поздрави младия мъж, като му стисна ръката.
— Това ме ласкае изключително. Благодаря ви. Толкова е удовлетворително, когато работата на човек продължи и след него.
— Ако не възразявате — помоли Стиър, като извади телефона си, — може ли една снимка на вас двамата? Господин Харди, нямате нищо против, нали?
Харди не знаеше как да реагира на това угодническо представление, но нямаше срещу какво да се възпротиви. Съдът не беше влязъл в заседание, Пейли беше свидетел на защитата, а и тази сутрин Стиър се беше показал като доста благосклонен.
— Разбира се. Давайте.
Стиър направи снимката и провери как е станала.
— Страхувам се, че днес Ларс ще пропусне по-голямата част от показанията ви — продължи прокурорът, — тъй като има изслушване по друго дело в друга зала. Но когато му казах, че сте тук, искаше да дойде и да ви стисне ръката.
— Беше ми приятно да ви видя, докторе — каза Гъндърсън. Той кимна на Харди и У, отвори вратичката на парапета, отделящ тези места от залата, и потъна в тълпата от хора.