Стиър се поклони вежливо и се върна на масата си.
— Радвам се да видя противници, които се разбират толкова добре — каза Пейли.
— О, да. Тук всеки ден е същински парад на любовта — отвърна Ейми У.
След като съдията зае мястото си и съдът беше призован към ред, Гомес не губи никакво време и веднага пристъпи към същината.
— Обвинението се съгласи и аз ще допусна този път защитата да призове свидетел извън установения график. Господин Харди?
— Благодаря ви, ваша чест. Защитата призовава д-р Уинстън Пейли.
Пейли се надигна с увереността и спокойствието на човек, правил подобно нещо стотици пъти. Той кимна приятелски на всички, мина през залата и застана на мястото на свидетеля. После вдигна дясната си ръка, готов да положи клетва.
Харди знаеше, че показанията ще се проточат. Само препоръките на доктора щяха да отнемат повече от половин час. Ако Пейли не беше толкова очарователна личност, Харди щеше да се опасява, че ще отегчи съдебните заседатели до смърт. Сега обаче нямаше такива тревоги. Пейли щеше да представи своето образователно и професионално развитие с обиграността на опитен разказвач и да го направи да изглежда едва ли не като приключение. Може би по някакъв начин то наистина беше такова. Непрекъснатият низ от успехи със сигурност щеше да впечатли слушателите.
— Докторе, бихте ли казали на съдебните заседатели с какво се занимавате в момента или каква е професията ви?
— Да, разбира се. Аз съм психолог, който работи като консултант в общата сфера на здравеопазването. Специфичната ми работа е като криминален психолог.
— Какво по-точно е това?
— Внасям повече яснота или точни подробности в съдебни процеси като този.
— Бихте ли разказали на съдебните заседатели за научната си кариера, ако обичате?
Пейли започна изложението си. След като получил бакалавърската си диплома от Калифорнийския университет — Лос Анджелис, с награди за отличен успех, записал едновременно медицина и магистратура по психология в Университета на Южна Калифорния. Докато следвал, получил и място на аспирант по обществено здраве към факултета в Калифорнийския университет — Лос Анджелис. По едно и също време водел часове, правел изследвания и учел за докторската си степен по психология.
Нагаждач, помисли си Харди, докато се мъчеше да овладее желанието си да му смачка фасона, все пак беше негов свидетел и го разпитваше.
— А след това с какво се занимавахте, докторе? — поинтересува се той.
— Имах щастието да ми предложат няколко позиции като преподавател — продължи Пейли. — Вероятно около десет. В крайна сметка реших да работя в „Харвард“. Оттам имах предложения от три катедри.
При тези думи из залата се понесе лека вълна смях. Пейли я прие с чувство за хумор, сви рамене, сякаш казваше „какво да направя“, и продължи:
— Докато бях в „Харвард“, получих субсидии да работя с Министерството на отбраната, с Агенцията за перспективни разработки ДАРПА, с флота и морската пехота на САЩ, както и с няколко други правителствени агенции. После се преместих в Тексас и заех преподавателско място в университета в Хюстън. Там прекарах пет години и се върнах в Калифорния. Отново получих преподавателско място в Университета на Южна Калифорния и започнах да сътруднича на полицейското управление в Лос Анджелис като психолог. По това време започнах да се занимавам с това, което правя и в момента — да работя като криминален психолог.
Харди прекъсваше потока от думи на всеки няколко минути, за да накъса и разнообрази нещата, макар че нямаше за какво да се притеснява. Въпреки пространните подробности Пейли не омръзваше на аудиторията си, а Харди чувстваше, че той подава точно информацията, от която се нуждаеха съдебните заседатели. Научното минало на Пейли трябваше да е неопровержимо, за да може по-късно Харди да подложи показанията на свидетелите на Стиър под съмнение.
Пейли не спираше. Отказал се от преподавателската дейност, за да формира и да стане президент на група от сто и петдесет хиляди пациенти в Южна Калифорния. Групата станала част от друга, по-голяма, а Пейли оглавил и нея. Първите му появи в процеси били през седемдесетте години. Започнали да го приемат като експерт със специалност свидетелски възприятия и идентификация.
Историята му отново беше внушителна и Харди пак усети, че заседателите искат да я чуят цялата. Пейли имаше цял куфар с публикации по въпроса, с презентации на национални и международни конгреси като онзи в Цюрих, както и с лекции от юридически семинари на адвокатски асоциации. Имаше над триста явявания пред съда в Калифорния и в дванадесет други щата, пред федерален съд и в съда на Американските Вирджински острови. Пейли беше говорил за свидетелското разпознаване пред Асоциацията на юристите на щата Калифорния, беше изработил по темата видеоматериали за съдийската школа и образователни курсове как хората виждат и разпознават други хора, както и какви са несъответствията между действителните факти и какво свидетелите си мислят, че са видели.