— Следя ти мисълта.
— Да оставим това настрана за минутка — продължи Сюзън. — Тони е казал на Британи нещо, което според мен би искал да знаеш. Има връзка със случая, дори може би е важно. Особено сега, когато знаем, че Моузис не го е направил.
Харди се усмихна, като се надяваше, че не изглежда неискрен. Изслуша Сюзън, докато тя му развиваше теорията на Британи за азиатския наемен убиец. За своя изненада някъде по средата установи, че започва да приема идеята ако не като факт, то поне като елемент от стратегията по делото.
— Британи знае ли нещо конкретно за връзката на Джесъп с Ло? — попита той, когато Сюзън свърши. — Да са си разваляли отношенията, да речем?
— Явно никой не знае. Причината да водим този разговор е, защото Британи смята, че ти би могъл да откриеш.
— Тони нямал ли е някакви предположения?
Сюзън поклати глава.
— Не. Само това, че Джон Ло е едновременно замесен в търговия с плът и с Лайъм Гудмън. Явно това е начинът, по който някои от собствениците на подобни заведения решават проблемите си.
Харди не отвърна нищо.
— Диз? — докосна го тя по ръката.
— Мисля. Ако на този случай ужасно му липсва нещо, това е алтернативна теория.
— Това може дори да не е теория, Диз. Може точно това да е станало.
Стига да не бяха досадните доказателства, които уличаваха съпруга ѝ и никой друг, помисли Харди. Сервитьорката дойде отново, той ѝ направи знак да му сипе още вода и я изчака.
— А какво мислиш за добрия доктор Пейли? — попита той Сюзън.
Съдът тъкмо се беше събрал, когато Харди реши, че има основателна причина и е крайно време да извади Стиър от равновесие, като поиска съвещание със съдията. Подобен ход винаги беше добър. Идеята му се беше родила по време на обяда, след като Глицки му беше звъннал. Сега щеше да даде на Стиър храна за размисъл, докато помощникът му отсъстваше и докато експертът на Харди продължаваше да подготвя съдебните заседатели за предстоящите сблъсъци със свидетелите на обвинението.
Двамата стояха до масата на съдията, а Стиър клатеше глава, потресен от неуважението, което Харди демонстрираше към правилата.
— Ваша чест — каза той, — предполага се, че защитата трябва да ми предостави списък със свидетелите си тридесет дни преди процеса. Добавянето на нов свидетел е крайно против процедурата и много спорно.
— Ваша чест — реагира Харди, преди Гомес да успее да отговори, — като говорим за неща против процедурата и спорни такива, трябва да отбележа, че заради скоростта на полицейското разследване, довело до ареста и предварителното изслушване на клиента ми, аз се мъча да наваксам със събирането на доказателствен материал, за който е нямало как да зная преди тридесет дни.
— Но точно вие отказахте още време и настояхте за бързо започване на делото.
— Това е напълно погрешно, г-н Стиър. Моят клиент отказа, тъй като е абсолютно в правото си да се яви пред съда в рамките на шестдесет дни след предявяването на обвиненията, тъй като не желае да гние в затвора за престъпление, което не е извършил.
— Значи казвате, че току-що сте открили тези свидетели?
— Ако трябва да съм точен, разбрах за двама от тях на обед. А за другия, когото още не съм споменал, узнах през уикенда.
— И не сте споменали…?
— Опитвах се…
— А за какво ще дават показания?
— Стига толкова джафкане — прекъсна ги съдията, като се наведе през масата. — Страните могат да отправят забележки единствено към съда, не и една към друга. Г-н Стиър?
— Ваша чест — разпери той ръце. — Сега той ни казва, че има и още един свидетел. Моля? Ще му бъде ли позволено да представя свидетели, когато му хрумне?
— Ще му бъде позволено да представя свидетели, когато съдът му позволи. Не и по-рано.
Харди запази изражението си на опитен играч на покер. Тази размяна на реплики му харесваше. В увлечението си Стиър беше успял да ядоса съдията, тъй като сякаш не се съобразяваше с властта ѝ.
— Разбира се, ваша чест — каза Стиър. — Не исках да показвам неуважение. Може би адвокатът на защитата би могъл да ни даде името на третия свидетел, когото смята да призове, а след това вероятно би могъл да спомене някои от доказателствените материали, които свидетелите ще представят.
Грозника се закопаваше все повече и повече с всяка своя дума.
— Благодаря ви, г-н Стиър — каза Гомес с хладна усмивка. — Надявах се да имам възможността да попитам г-н Харди по някои от точно тези въпроси, преди да взема решение по неговото искане.
Тя се извърна леко с малко по-топло излъчване.
— Господин Харди, информирайте съда, ако обичате.