Но Пейли толкова беше надул главата на Харди с триминутния клип, който щяха да представят, че просто нямаше как да откаже. Трябваше да го пуснат целия, за да могат Стиър и Гомес да го оценят. Стиър протестира яростно, но Харди се наложи в спора и смяташе, че това ще е един от козовете на защитата. Клипът му беше напълно непознат, но Стиър и Гомес явно бяха чули за него, макар и да не го бяха гледали, докато Харди не го занесе в стаята на съдията. Беше напълно възможно някои от заседателите също да го бяха гледали или поне да са чували за него. Но Харди се бореше за един оправдателен вот, трябваше да убеди само един човек и ако дори един-единствен съдебен заседател реагираше като него, усилията си заслужаваха.
Пейли стоеше до скамейката, а изнесеният телевизор беше обърнат към заседателите. Харди започна да подготвя почвата още преди да затъмнят залата.
— Докторе, какво ще покаже тази демонстрация?
— Участниците ще бъдат помолени да преброят колко пъти играчите в бяло си подават топката.
Харди пусна записа.
На екрана се появиха шест млади жени в обикновено спортно облекло. Три от тях бяха с черни тениски, останалите носеха бели. Всеки отбор разполагаше с топка и момичетата започнаха да я подават и да я хвърлят към съотборничките си. След около двадесет и пет секунди екранът потъмня.
— Докторе, какъв е верният отговор? — попита Харди.
— Верният отговор е шестнадесет подавания, но преди малко вие ме попитахте каква е целта на демонстрацията. Този клип показва, че когато човек е помолен да се концентрира върху нещо конкретно, той често пропуска друга важна информация.
— Как става така, докторе?
— Става. Повечето хора не виждат, че в клипа има и горила.
Залата се развълнува, чуха се въздишки, последвани от нервен кикот.
— Докторе, вие вероятно се шегувате за горилата, нали? — обърна се към него Харди.
— Не, г-н Харди, не се шегувам. Това въобще не е шега. Това е доста известен видеоклип, който се ползва не само в курсовете по психология, но го има и в много популярни медийни канали, например в „ЮТюб“. Цял ден говорим за свидетелските показания и за наблюдението, а току-що се убедихте в собствената си ненадеждност като свидетел, особено когато съзнанието ви е концентрирано върху нещо друго. Например върху наличието на оръжие или върху броенето на подаванията на момичетата с бели тениски.
Пейли изчака и продължи:
— Сега нека пуснем клипа отново и да погледнем какво видяхме току-що. Този път знаем за горилата, но да видим дали също така забелязвате, че завесата в дъното променя цвета си или че едно от момичетата в черни тениски напуска играта, когато се появява горилата.
Харди отново натисна бутона, а Пейли обясни, че около петдесет процента от хората, които гледат клипа за първи път, не виждат горилата. Когато тя се появи, в залата се дочу смях, без съмнение, помисли си Харди, хората едва сега я забелязваха.
Клипът свърши и Пейли отново взе думата:
— Когато търсите горила, често пропускате други неочаквани събития.
— Значи, докторе, ако хората се концентрират върху оръжие, например върху тояга, вашите изследвания показват ли, че те ще са ненадеждни свидетели по отношение на другите си наблюдения — например лицето на човека с тоягата?
— Абсолютно. Проучванията сочат, че разпознаване при такива условия няма да бъде надеждно.
— Благодаря ви, докторе — каза Харди и погледна към масата на съдията. — Ваша чест, с това приключваме демонстрацията.
29
Фарел искаше да присъства на встъпителните речи и миналата седмица беше в залата, но не му беше интересно да слуша как Пейли хвърля светлина върху множеството факти, които показват, че свидетелските показания не струват и пет пари, ако става дума за разпознаване. В по-ранната си адвокатска практика Фарел беше наемал д-р Пейли няколко пъти и не се съмняваше, че неуморният и ентусиазиран експерт е станал още по-добър.
За негов късмет познаването на методите на Пейли му представяше възможност — ако си наясно какво ще каже опонентът ти, трябва да можеш да го превърнеш в предимство. А след последните дирижирани от Лапиър истерии около поста му Фарел се нуждаеше от силно представяне в делото. Не че искаше да види Моузис Магуайър осъден, в крайна сметка познаваше бармана от повече от двадесет години и го харесваше. Но ако Фарел искаше да остане областен прокурор и да бъде преизбран, трябваше да съхрани лоялността и увереността на хората си, а тези две качества бяха силно разклатени, след като заповедта за арест беше дошла директно от съдията.