Харди се изкиска.
— Казано така, звучи леко абсурдно.
— Нямах това предвид — уточни Хънт. — Просто се опитвам да ти спестя малко пари, като тръгна по някакви по-топли следи.
— Приемам всякакви резултати и предположения.
— Добре. Докато сме на темата, да разработвам ли и личния живот на Джесъп?
— Какво имаш предвид?
— Не знам. Може да е отмъкнал гаджето на някой от приятелите си. Може да е продавал дрога за лична сметка и да е ужилил доставчика си. Може да е имал ревнив гей любовник или пък да е прегазил котката на някаква луда дама. Този тип е бил изнасилван и си е имал покровители, прав ли съм? Значи сигурно има и други жертви. Ами ако го е убила някоя от тях? Има ли семейство?
— Има майка и сестра, по-голяма от него с десет години. Не е бил близък с тях, макар че те са съсипани, че той е мъртъв и прочие.
Харди чу как Уайът въздъхна гръмко.
— Като отчаян човек ли ти звуча? — попита го той.
— Нещо такова.
— Можеш ли да ми дадеш двайсет часа?
— Ще ти дам колкото време искаш. Но ми се струва, че само ти хабя парите, а това не ми харесва.
— Ами не ги взимай, щом пък не ти харесва.
— Да, това беше добър опит, Диз, но няма да мине.
— Знам. Много съм забавен, нали?
Сюзън застана до вратата на банята до спалнята на дъщеря си и почука внимателно.
— Британи, добре ли си?
— Нищо ми няма.
— От половин час си вътре.
— Знам, добре съм.
— Не искам да те притеснявам, но започвам да се тревожа.
— Няма за какво.
— Ще излезеш ли да хапнем? Донесох малко китайско.
— Само още минутка и идвам.
— Окей, ще те чакам на масата.
Сюзън се върна в кухнята. Сърцето ѝ беше натежало. Сложи по една подложка от двете страни на масата и подреди салфетка, пръчици за хранене и чаши за вино. Извади наполовина пълна картонена кутия с бяло вино и я постави по средата. Накрая извади порциите от хартиения плик върху плота и ги сложи на масата както бяха в кутиите. Пшеничени нудъли ло мейн със скариди, тестени хапки дим сум с плънка, ребра на скара, „Пилето на генерал Цо“, което въпреки помпозното си име представляваше просто пържено пилешко на тиган със зеленчуци и сос и неизменния ориз на пара.
Тя отстъпи, огледа масата и въздъхна. Беше забравила соевия сос. Обърна се да го вземе от шкафчето и застина на място. Британи стоеше на вратата на кухнята. Беше навлякла някаква пижама на баща си и беше плакала. Очите ѝ бяха подпухнали, в тях още блестяха сълзи, а красивото ѝ лице беше неестествено бледо, без грам грим.
— Толкова се мразя — промълви тя.
Сюзън отиде до дъщеря си и я прегърна силно. Британи стоеше скована, някъде от нея се изтръгна нечленоразделен звук, който сякаш я пречупи и тя се разхлипа.
Глицки седеше на мястото до шофьора в паркираната пред дома му кола на Бил Шуйлър. Здрачът отстъпваше пред нощта, а над града висеше мъгла. Агентът на ФБР беше около десет години по-млад от Глицки, не се славеше със спокоен нрав, а сега направо се тресеше от напрежение. Глицки го беше поканил горе, но Шуйлър очевидно не искаше да се бави за каквото и да било. Не пожела да се види със семейството му, нито пък да покаже каквато и да е лична обвързаност.
— Дори не знам защо се срещаме — каза той. — Казах ти, че нямам нищо общо с шерифите, юрисдикцията ни е съвсем различна.
— Разбирам.
— Явно не разбираш.
— Сега ще спорим ли, или да ти кажа за какво става дума?
Шуйлър се поуспокои.
— Късметлия си, че сега си извън работата. Изнервен съм, защото ме улавяш по средата на нещо друго. Всички сме полудели. Ден спокоен няма, криза след криза.
— Много добре си спомням какво е. А дори не бях федерален агент.
— Прецакали са те, доколкото чувам.
Глицки се изсмя сухо, сякаш се изкашля.
— Хм, благодаря. Гледам на ситуацията като на благословия. Мога да направя нещо друго с живота си.
— Можеш. Ето ти го живота, но ми се обаждаш.
— Правя услуга на приятел. И преди за пети път да повториш, че не можеш да ми помогнеш, нека ти кажа, че моят приятел и аз нямаме никакъв интерес да разкриваме самоличността на свидетеля. Просто искаме да знаем в какво се е замесил.
— Откъде въобще знаете, че е замесен в нещо?
— Разбъбрил се пред приятелката си, но после я зарязал.
— Направо нечувана история. И смятате, че това, което ѝ е казал, може и да не е цялата истина?
— Не знаем. Той се е обрисувал като герой, но това не изненадва никого. Видял едни лоши типове да вършат лоши неща и решил, че трябва да отиде и да свидетелства срещу тях.