— Ей така изведнъж? Без никой да го кара? Без сделки за намалена присъда? Просто решил и сам предложил?
— Така твърди.
— От личен опит мога да ти кажа, че ако това е вярно, ще е един от малкото подобни случаи. Обикновено, ако някой е полезен свидетел, също е част от схемата, при това не на най-ниско ниво. Решават да помогнат, тъй като имаме нещо, с което ги заплашваме. После правим така, че да изчезнат.
— Знам го и точно затова сме скептично настроени към историята на този тип. Първото му име вероятно е Тони, а фамилията му може би започва със „С“.
— Сопрано?
— Добър опит, но сигурно е различна. Вероятно е от района около Ню Йорк, може би от Джърси. Основната ни улика е, че знаем, че е тук и работи като барман. Един от вашите шерифи трябва да му е надзорник.
— И не искаш да знаеш как се казва, така ли?
— Искаме да знаем само в какво е бил забъркан. Дали е бил дребен мафиот и особено дали е убил някого.
Шуйлър се обърна и го изгледа.
— Значи да оставим приказките за пенсионирането настрана, а? Още се занимаваш с убийства и смяташ, че това е такъв случай.
— Не се сещам да съм казвал точно това. Но бих добавил, че е в рамките на възможното.
Шуйлър кимна рязко.
— Ще видя какво мога да направя.
Харди се прибра у дома си от офиса чак в осем без петнадесет. Когато нямаше дело, той и Франи си разделяха домашните задължения относително демократично, но когато беше в съда, съпругата му се стараеше да му спестява всякакъв стрес и се нагърбваше с почти всичко. Ставаше рано с него, правеше му хубава закуска, проверяваше дали костюмите му са изгладени, а ризите прибрани от химическо чистене. Оглеждаше вратовръзките за петна и следеше обувките да са лъснати до блясък. Той пък гледаше да се прибере преди осем вечерта, а тя го посрещаше с коктейл. Тази вечер му беше приготвила леденостудено сухо мартини с джин „Хендрикс“ и резенче краставица. На себе си беше наляла чаша шардоне.
Докато вечерята къкреше, двамата сядаха на удобните столове обикновено в дневната и си говореха около двайсет минути, но без да споменават нищо около процеса. Това им беше твърдо правило, което бяха установили още в началото на брака си, когато Харди биваше толкова погълнат от работата си, че седмици наред не можеше да говори за нищо друго, освен за поредното дело. После стоеше до късно, четеше бележките си и накрая не можеше да заспи. Това често водеше до срив на имунната му система и той се разболяваше. Най-после Франи успя да го убеди, че тези навици не само вредят на ума и тялото му, но и му пречат да се представи добре в залата. Двайсет минути разговор по други теми нямаше да доведат до загуба на делото, а и можеше да му помогнат да спечели.
Днес имаха предостатъчно въпроси за обсъждане. През деня синът им Винсънт, който прекарваше лятото преди последната си година в училище в Барселона, се беше свързал с Франи по скайп и ѝ беше разказал за последните си приключения — снощи за около час си загубил раницата, но се сетил, че я е забравил в някакъв тапас бар, а собственикът като по чудо я намерил и я прибрал. Тази сутрин пък се изкачил до върха на кулата на „Саграда фамилия“, чудовищно огромната и богато украсена катедрала на Гауди. Смятал, че се е пристрастил към паелята.
Бяха получили и покана за сватбата на Уес и Сам. Щеше да бъде в началото на септември в парк „Буена Виста“, точно от другата страна на тяхната улица. Франи се беше обадила на Сам и тя ѝ беше казала, че ще канят само шестдесет човека, което беше изненадващо малко за един изгряващ политик.
Филис, секретарката на Харди, се беше обадила сутринта, че е болна, и той се чудеше колко ли поредни дни отсъствие ще му дадат право да я освободи. Тя беше във фирмата от четиридесет години, още преди кантората да я има, и му се струваше жестоко да изисква от нея да е постоянно зад бюрото. Но ако отсъстваше три дни поред, може би щеше да има основание да повдигне въпроса.
Междувременно Бек беше поканила Бен Файнстийн на пикника, организиран от фирмата, където си караше летния стаж. Очакваха се подробности.
А освен това в края на август Ейб и Трея щяха да отидат на истинска ваканция може би за първи път, откакто бяха заедно, и питаха дали Харди и Франи са ходили на остров Санта Каталина и дали искат да се присъединят към тях?
За вечеря имаше салата „Цезар“, която Франи беше приготвила сама с маруля ромен, сурово яйце, цяла консерва аншоа, чесън, сос „Уорчестър“, дижонска горчица и сок от лимон мейер, който всъщност беше хибрид между лимон и мандарина. Всичко беше объркано с пармезан и студенопресован зехтин. Франи не беше сложила кротони, но беше обогатила порциите с по три огромни скариди и двамата изядоха всичко до последното парченце.