— Не са ви молили? — възкликна Стиър овладяно, но въпреки това успя да предаде удивлението си на заседателите. — Обвинението никога не се е обръщало към вас?
— Не.
— Значи никога не сте били свидетел на обвинението?
Харди отново се изправи.
— Възразявам. На този въпрос беше отговорено. Това е тормоз над свидетеля.
Гомес отново отхвърли възражението.
— Не мисля така. Докторе?
— Не. Никога не съм бил свидетел на обвинението.
Стиър осъзна, че може би се поддава на ентусиазма. Той не искаше да оставя впечатление, че се опитва да притиска свидетеля, който в крайна сметка имаше симпатиите на залата. Затова се прокашля да си прочисти гърлото и се върна до масата, за да пийне вода, като така пресече опитите на Харди да го бави. Върна се на мястото си пред съдебните заседатели и продължи:
— Докторе, вие се описахте като криминален психолог. Бихте ли казали, че професията ви е съдебен експерт?
— Да.
— Явявания в съда като това съставят поне част от доходите ви, прав ли съм?
— Да.
— Какъв процент от доходите?
Харди избута стола си назад и се изправи рязко.
— Ваша чест, това е несъществено. Няма отношение към делото.
Не само Стиър се увличаше от момента. Миг преди думите да излетят от устата му, на Харди му се прииска да се срита. Протестираше твърде често за неща, които знаеше, че ще бъдат отхвърлени, а така отчуждаваше Гомес и сега тя даде на прокурора възможност да обясни.
— Ваша чест — веднага се възползва той, — фактът, че този човек се издържа, като свидетелства за защитата, му дава очевиден мотив да украси показанията си. Той е наемник.
— Престанете веднага! И двамата — сопна се тя. — Господин Харди, въпросът явно е важен. Възражението е отхвърлено. Господин Стиър, можем да се оправим и без вашите разяснения. Придържайте се към подходящите юридически аргументи.
Пейли хвърли извинителен поглед към Харди. Той беше опитен свидетел и знаеше, че сега го въртят на шиш, но нищо не можеше да направи. Стиър си беше написал добре домашното.
— Напоследък — каза Пейли — този тип работа съставя значителен процент от доходите ми. Вероятно около осемдесет процента.
Стиър спечели тази размяна на реплики и реши да не рискува още едно възражение, като попита колко точно плащат на Пейли. Беше уловил вълната и беше дал да се разбере, че показанията на Пейли са за продан и далеч не са обективни. Грозника оправда прякора си, като направо бръкна с пръст в раната.
— Докторе, получавали ли сте покана да се явите като експерт, но сте я отхвърлили, понеже сте проверили разпознаването или разпознаванията и те са ви се сторили точни?
— Да, имал съм такива случаи.
— А как се подготвихте за този случай?
— Видях полицейските доклади, прочетох свидетелските показания и прегледах някои записи.
— А прочетохте ли за разпознаването и показанията на Ананта Дъглас, Лайза Морено, Сюзън Антарамян и Фред Дайър?
— Да, прочетох ги.
— Кои от тези показания са най-точни?
— Не смятам, че което и да е от тях е особено точно.
Стиър знаеше, че отговорът ще бъде такъв, но се престори на изненадан.
— Нито едно от тях? Можете ли тогава да посочите разликите между показанията на тези четирима свидетели?
— Ами, очевидно те са от четирима различни души, които са имали различни срещи с човека, когото се надяват да разпознаят.
— Значи всички те са объркани по един или друг начин?
— Всъщност, господин прокурор, всеки от очевидците се е объркал отчасти поради една и съща причина. Оказва се, че полицията е повлияла на свидетелите по неподходящ начин. В този смисъл всеки от тях бърка заради една и съща причина.
Стиър изправи рамене, очевидно жилнат от удара, но веднага се овладя.
— Само да изясним, докторе. Казвате, че четирима отделни свидетели са посочили погрешно един и същ човек?
— Аз не съм тук да казвам дали даден свидетел е прав или греши. Казвам, че разпознаването не е надеждно. Причините са различни. Няма да коментирам кое разпознаване е най-вероятно, тъй като нито едно от тях не е.
— Тоест хората не са видели човека, за когото са казали, че са видели?
— Техните показания не го установяват.
— Докторе, нека ви попитам следното. Хипотетично съществува ли разпознаване, което вие бихте приели като достоверно в съда? Възможно ли е синът погрешно да идентифицира майка си? Или мъж съпругата си? Или баща…
— Ваша чест — прекъсна го Харди. — Това е чисто и просто тормоз над свидетеля.
— Оттеглям въпроса, Ваша чест — реагира Стиър още преди Гомес да успее да се произнесе.