— Съдът ще се възползва от тази възможност за почивка — каза Гомес. — Нека всички се срещнем отново тук в единадесет часа.
Пейли тръгна към стаята за почивка, но се спря край масата на защитата. Видът му беше доста разкаян.
— Фактите са си факти — каза той. — Нито едно от показанията на свидетелите не е особено добро. Какво друго можех да кажа?
— Справи се отлично — успокои го Харди. — Така или иначе всичко ще опре до конкретните неща. Защо греши Ананта.
Защо отделно от нея греши и Фред Дайър, както и Лайза Морено и Сюзън Антарамян. Когато им дойде редът, ще ги разпитаме един по един и ще докажем, че това, което току-що каза, е вярно. Не се притеснявай.
Но Пейли все още не можеше да се успокои, не харесваше как се развива разпитът, а Харди нямаше как да го вини.
— Трябва да разполагам със заглавията на изследванията и с посочената литература. Ще ги намеря през почивката, ако решиш да ме разпиташ отново след прокурора.
— Може би ще си струва — каза Харди. — Нека видим какъв ще е следващият му ход и ще решим след това.
— Ще си нахвърлям малко бележки, това винаги впечатлява залата.
На Харди му се щеше Пейли още сутринта да беше дошъл в залата с такава нагласа и да беше проявил малко повече внимание към детайлите, но въпреки това се усмихна уверено.
— Не ги размазваме, но след вчера все още водим убедително — каза той. — Просто бъди приятелски настроен и уверен. Не го оставяй да те разтърси. Всичко се свежда до достоверността, а ти притежаваш много повече от Стиър дори в най-добрата му форма. Нещата са добре, стига да си спокоен.
Харди реши да разведри ситуацията с малко чувство за хумор.
— Сега върви и свърши това, което трябва. Не искаме да се гърчиш от притеснение на скамейката — рече той.
Стиър беше показал, че Пейли е наемник, който основава твърденията си за свидетелското разпознаване на безпочвени твърдения, и можеше да го освободи, тъй като усещаше, че е свършил добра работа и го е дискредитирал. Харди със сигурност смяташе, че вече е понесъл достатъчно удари, но когато Стиър поднови разпита на експерта, изглеждаше като боксьор, който във втория рунд е повалил съперника си в нокдаун и сега излиза да го довърши. Харди нямаше идея какъв коз крие прокурорът в ръкава си.
— Доктор Пейли — започна Стиър, — вчера сутринта ви се представих точно тук, в тази зала, нали така?
— Да, представихте се — потвърди Пейли и допълни, като следваше съвета на Харди да се държи приятелски. — При това много любезно, бих могъл да добавя.
— Благодаря.
Стиър се отдръпна малко и махна към масата на обвинението.
— А спомняте ли си, че тогава се срещнахте и с моя помощник Ларс Гъндърсън?
— Да.
— Той ли е господинът, който седи на масата точно пред вас?
— Да.
— Това ли е човекът, с когото вчера се срещнахте заедно с мен и стояхме точно до ограждението на местата?
— Да.
— Сигурен ли сте, че е той?
Пейли се вгледа за десетина секунди, понамръщи се, но след това възвърна доброто си настроение.
— Да, това е той.
— Докторе, с каква степен на сигурност може да заявите, че този г-н Гъндърсън е същият г-н Гъндърсън, когото срещнахте вчера?
Пейли беше врял и кипял в кръстосани разпити и му беше ясно, че зад въпроса не се крие нищо забавно. То отново замълча, погледна към заседателите, а след това и към Харди, който повдигна вежди в неясен жест. Този път Пейли беше оставен да се справя съвсем сам.
— Сигурен съм, че е той. Деветдесет и девет от сто процента.
— Деветдесет и девет процента. Това е много голяма увереност. Значи имахте възможност да видите човека отблизо при добро осветление и сте деветдесет и девет процента сигурен, че този Ларс е човекът, когото сте срещнали вчера.
— Всъщност — захапа Пейли примамката — съм сто процента сигурен. Освен ако няма идентичен близнак.
— Не, няма близнак.
— Да, това е човекът — каза Пейли, без да отделя очи от Гъндърсън.
— Чудесно, доктор Пейли. Вчера вие дадохте показания, че свидетелите по това дело не са надеждни, понеже освен всичко друго има несъответствия в описанието, което дават на дрехите, и защото някои въобще не описват облеклото. Вярно ли е това?
— Да, вярно е.
— Спомняте ли си какво носеше г-н Гъндърсън вчера, когато го видяхте и се срещнахте с него?
— Не — каза Пейли след продължителна пауза. — Предполагам някакъв костюм. Не обърнах специално внимание. Изглеждаше точно на мястото си в съдебната зала.
— Имаше ли вратовръзка?
— Да, мисля, че имаше.