Сега не беше с неопреновия си костюм, а с изгладени светли панталони в цвят каки, светлосиня риза и тъмносиньо спортно сако. Детективът беше малко над среден ръст, мускулест и широкоплещест, но се движеше с грациозна лекота. Секретарката на Джон Ло, красива азиатка, едва стигаше до рамото му. Тя застана зад него и каза:
— Господин Хънт, г-н Ло ще ви приеме веднага.
Тя го отведе до вратата и я отвори. Ло седеше зад огромно бюро от тиково дърво, върху което имаше само един „АйМак“. Другото обзавеждане също беше оскъдно — две шкафчета, масичка с факс и принтер, вграден плот с мивка под полупразните рафтове и три метални стола. По стените бяха окачени няколко общи азиатски пейзажа в обикновени рамки. Хънт си помисли, че с каквото и да се занимаваше Ло, то явно не изискваше много работа с документи.
Ло излезе иззад бюрото си, поздрави Хънт сърдечно, предложи му да седне и се върна на стола си.
— Значи вие разследвате някои от нещата около убийството на Рик Джесъп — каза той. — Ще се радвам да ви помогна с каквото мога, но още отсега искам да ви предупредя, че го познавах съвсем бегло.
След като Харди му възложи работата, Хънт беше проучил акцията срещу салона за масажи „Златна мечта“ и последвалите събития. Харди го беше пратил на лов, а това беше единствената следа, която можеше да го изведе до някакъв дивеч.
— Можем да започнем именно от това как точно сте се запознали с него.
Ло сякаш се позамисли.
— Ами, той беше шеф на екипа на моя приятел Лайъм Гудмън. Не си спомням къде точно сме се срещнали за пръв път, но той участваше активно в по-голямата част от работата на Лайъм, особено в набирането на средства, така че сме били на няколко събития заедно. И с това отношенията ни, общо взето, се изчерпват.
— А персоналът ви?
Ло се усмихна вежливо.
— Вече видяхте моята секретарка Ли Су. Не мисля, че тя някога се е срещала с г-н Джесъп.
— Имам предвид персонала на някои от салоните ви за масаж. Разбрах, че в някои от тях имате охрана, която да защитава момичетата.
Усмивката на Ло стана по-хладна.
— Съжалявам, г-н Хънт, но се опасявам, че не разбирам защо ми задавате такива въпроси. Вече е ясно кой е убил г-н Джесъп, не е ли така?
— Всъщност има някои неясни неща. Работя за защитата по делото.
— Да приема ли, че се опитвате да откриете друг заподозрян?
— Да, това ще е голям удар. Проучваме малко по-подробно личния живот на г-н Джесъп и се надяваме да открием някакви конфликти, които може би са му създали врагове.
— Сред моя персонал? Как би могъл да се познава с някого от тях?
— По-скоро вашият персонал да се познава с персонала на г-н Гудмън.
Ло се изсмя сухо.
— Те не са контактували. Аз самият едва познавах г-н Джесъп и се съмнявам, че някой от моите служители въобще го е виждал. Освен това, доколкото си спомням, вашият обвиняем е имал доста основателна причина, нали?
— Вярно е. Джесъп е изнасилил дъщеря му.
— Ако това е така, кой би могъл да вини човека? Но се опасявам, че все още не разбирам защо сте решили, че трябва да говорите с мен.
На Хънт му хрумна, че беше употребил почти същите думи, когато каза на Харди, че това е смехотворна задача, и поклати разочаровано глава.
— Аз самият не мога да ви дам достатъчно основателна причина. Помислих, че може би сте чули нещо, някакъв слух…
— Ако бях дочул нещо такова, със сигурност щях да отида в полицията.
— Да, разбира се — съгласи се Хънт и стана. — Съжалявам, че отнех от времето ви.
— Не, моля ви, не сте отнели много. Оставете визитката си, ще ви се обадя, ако се сетя за нещо.
Хънт слизаше с асансьора към фоайето на сградата и се чувстваше като идиот. Щеше да се обади на Харди и отново да се опита да го убеди, че този ход е безполезен. Беше решил да не иска пари за времето до момента, тъй като не беше постигнал нищо смислено. Мразеше да поема работа, от която нищо не излизаше. Няколко такива ангажимента и телефонът спираше да звъни. Трябваше да се довери на инстинкта си и веднага да откаже. Нямаше да открие каквото и да било, понеже Магуайър беше убил Джесъп, а и причината беше отлична.