— И как така никой не е споменал нищо за това? — учуди се Хънт.
— А защо да споменаваме — сякаш се обиди Даян. — Както сам казахте, щеше ли да има някакво значение? Рик е мъртъв. Всички бяхме доволни, че вече го няма. Нямате и представа колко.
Вратата към коридора се отвори, Даян млъкна, а секунди по-късно Хънт вече стискаше ръката на Лайъм Гудмън.
— Виждам, че Даян се е погрижила добре за вас. Тя е истински бисер. Съжалявам, че ви накарах да чакате, но когато се обади кметът…
Разговорът с Гудмън започна както с Ло, но с решителното предимство, че Гудмън познаваше Джесъп от много отдавна. Затова беше логично да се предположи, че съветникът има много повече информация за личния живот на шефа на екипа си. Гудмън не мина зад бюрото, за да го постави като бариера между двамата, а седна диагонално срещу Хънт, спокоен, но и мрачен заради болката, която му причиняваше загубата на дясната му ръка в службата.
Хънт изслуша първите очаквани реплики колко добър, лоялен и способен човек бил Джесъп, но след това реши да стане по-настъпателен.
— Значи е бил страхотен. Предполагам това означава, че вие не смятате, че той е изнасилил момичето. Мислите, че тя го е обвинила, но нищо такова не се е случило.
Въпросът буквално стъписа Гудмън, точно както се надяваше и Хънт. Раменете на съветника се разтресоха.
— Това беше ужасно обвинение — успя да каже той. — Заради него и умря.
— Но не смятате, че го е направил.
— Не мисля, че някога ще узнаем. Как бихме могли?
— Можем да потърсим някакъв прецедент в поведението му — подметна Хънт.
Гудмън впи очи в детектива.
— Не знам какъв би бил този прецедент. Той нямаше никакви криминални прояви. Нищо, което да предположи изнасилване.
Хънт се облегна, сложи глезен върху коляното си и започна откровено е почти извинителен тон.
— Преди да дойда тази сутрин при вас, сър, отидох до офиса на Джон Ло и си поговорих с него.
Гудмън помълча секунда-две, раменете му се успокоиха и той погледна Хънт в очите.
— Не знам какво му стана — каза той и потри устата си в израз на мъка. — Направих го шеф на екипа, след като спечелихме изборите, и сигурно тогава някаква муха му е влязла в главата. Когато няколко от ходовете ни излязоха успешни, изглеждаше, че имаме шансове да продължим още по-напред и вероятно тогава се е помислил за недосегаем. Без значение какво ще направи. И е започнал да се възползва от позицията си.
— Защо не го уволнихте?
— Отначало нямах доказателства. Освен това го познавах отдавна и си мислех, че ще се осъзнае. Харесвах го като човек, поне в началото, и се надявах, че отново ще стане какъвто беше.
— Накрая сдобихте ли се с доказателство?
Гудмън кимна.
— Джон взе снимка на Гудмън, показа я на момичетата и шест от тях го разпознаха.
— Шест?
— За шест знаем — отпусна рамене Гудмън. — Може да са били двайсет, двайсет и пет или повече. Няма как да разберем. Явно е бил извън контрол.
— И вие въпреки това не го освободихте?
— Аз съм политик, г-н Хънт. Исках да имам готов заместник, за да не показваме и намек за нестабилност по време на кампанията. Всъщност срещнахте ли се с Брад? Той би трябвало всеки момент да се върне от обяд.
— Ще го видя следващия път, ако има такъв.
Неудобният момент премина и съветникът се поокопити.
— Но лошата новина е, че не виждал как това би могло да помогне на клиента ви. Фактите са си факти — Рик е изнасилил бедното момиче, а баща му го е убил заради това. Искам да кажа, че миналото на Рик не променя нещата.
— Не, така е. Прав сте — съгласи се Хънт и се изправи. — Благодаря ви, че ми отделихте от времето си.
Хънт тъкмо излизаше от таксито, когато забеляза плячката си. Ло вероятно се връщаше от обяд, беше съвсем сам и пресичаше улицата при близкия ъгъл. Детективът изчака, докато почти се изравнят и излезе пред него.
— Господин Ло, аз съм Уайът Хънт — поздрави го той и протегна ръка. — Тази сутрин се срещнахме в офиса ви.
Ло се спря и примижа от слънцето. Протегна ръка и се разтопи в усмивка.
— През цялото време ли чакахте на тротоара пред сградата ми?
— Не съвсем. Ходих до центъра да говоря с Лайъм Гудмън. Питах се дали не бихте ми отделили още няколко минути?
Усмивката изчезна напълно. Ло демонстративно си погледна часовника, а лицето му се изкриви в гримаса на съжаление.
— Опасявам се, че имам две срещи, за които вече закъснявам. Може би бихме могли да се уговорим за среща след два дни и с удоволствие ще ви отделя колкото време искате.