— Защото сте бодигардове от световна класа?
— И това също. Другата причина е, че ако някой сам си провали прикритието, го изритваме от програмата.
Тони поклати глава и се усмихна студено на ментора си.
— Франк, не ми дрънкай глупости. От никаква програма няма да ме изритате. Трябвам ви, за да свидетелствам. Ако не го направя, значи двеста юристи ще пропилеят три години от времето си. Ти няма да позволиш това да се случи.
— Не го решавам аз. А и днес не съм дошъл дотук, защото са ми липсвали милите ни моменти заедно. Може да си важен, но не си безценен. Проблемът е, че трябва да дадеш показания по делото, в което си се набъркал, при това може би още утре.
— Няма да ме викнат — махна с ръка Тони. — Няма какво да им кажа. Кой следи нещата между другото?
— Началниците ми. Нека само ти кажа, че тези твои публични прояви до известна степен ги вълнуват и те са притеснени, че стойността ти като свидетел може да се окаже компрометирана.
— Как?
— Ако например лъжесвидетелстваш, което е углавно престъпление. Както знаеш, едно от правилата е, че ако извършиш углавно престъпление, докато си в програмата, отпадаш от нея. А нека ти припомня, че едно от сравнително лесно предвидимите последствия от загубата на статута ти на защитен свидетел е, че ще свършиш с куршум в главата, при това по-вероятно скоро, отколкото късно.
— Е, това е…
Франк вдигна ръка да го прекъсне и му се усмихна приятелски без никакъв намек за заплаха.
— Моля те. Само да добавя, че лъжесвидетелстването е престъпление, с което трудно ще се справим, понеже то поражда въпроси относно качествата ти като свидетел, а ти си ценен точно заради тях. Ако излъжеш под клетва в един процес, какво ще те спре да го направиш и в друг?
— Защо смяташ, че ще излъжа?
Франк отново предъвка клечката.
— Нека се върнем към първия път, когато ми се обади с информацията, че си говорил е г-н Стиър и той иска да дадеш показания. Заради притесненията, че самоличността ти ще бъде разкрита, ако свидетелстваш в толкова важен процес, ти ми съобщи за срещата и аз те попитах той за какво иска да свидетелстваш. Почна ли вече да се сещаш?
— Да.
— Браво. Значи си спомняш, че ми каза, че тъкмо си прекарал два дни с Британи и тя ти е признала, че е разправила на баща си за изнасилването веднага след като ти си я оставил у тях посред нощ.
— Така беше.
— И тя всъщност си мисли, че баща ѝ е убил Джесъп.
— Да, мислеше си.
— А сега ти и тя сте нещо като гаджета?
— Е, и? — сви рамене Тони в знак на признание.
— Значи не е нужно да си гений, за да разбереш какво става. Стиър ще пита Британи дали е казала на баща си, а тя ще отрече, защото ако признае, той отива в пандиза, а тя няма да го позволи. След това той ще призове теб, ти също ще отречеш, защото, макар това да е лъжесвидетелстване, тя ти е гадже, а ако признаеш, нещата между вас приключват.
Франк отново облегна лакти на столчето.
— Нали разбираш пред каква дилема съм поставен? — попита той.
Тони се замисли за една-две секунди.
— Може да оставиш нещата да отшумят. Не е нужно някой друг да разбира.
Предложението накара Франк да се подсмихне.
— Това е невъзможно по толкова причини, че дори не знам от коя да започна. Ами ако например Британи е казала на някой друг какво ти е разправила? Или нещо подобно? Ами ако вземе, че се разбере, че аз съм знаел истината, но съм се уговорил с теб да си мълча? Това ще е краят на кариерата ми. Не, простичкият факт е, че ти трябва да кажеш истината, защото ако не го направиш, ще бъда принуден да ида при г-н Стиър и да му съобщя, че показанията ти са неверни, а това ще те вкара в затвора, при това с истинското ти име, тъй като вече няма да си в програмата. Тони, колко време си мислиш, че ще изкараш зад решетките, преди да разберат кой си?
32
Следобед Харди отдели почти час и половина за нов разпит на експерта си. Пейли монотонно и отегчително цитираше без грешка всеки един от източниците си, които беше посочил в предишните си показания, и така може би успя донякъде да възстанови вярата на заседателите в авторитета му. Харди се постара и да извърне разпознаването на Ларс Гъндърсън в полза на защитата, като се аргументира, че свидетелското идентифициране е в най-добрия случай недостоверна работа, дори и когато идва от толкова опитен и обучен човек като д-р Пейли.
Да, д-р Пейли беше разпознал г-н Гъндърсън правилно, въпреки че беше объркал повечето подробности от външния му вид, но това показва единствено, че свидетелското разпознаване е ненадеждно. Това беше и тезата на Пейли. Харди не беше сигурен, че заседателите ще се хванат на номера, и можеше единствено да се надява, че е успял да посее семето на съмнението и че то ще покълне и ще даде плод при разпитите на свидетелите.