— Майчице Божия — прошепна той.
Ейми У простена неволно, но достатъчно високо и Харди помисли, че звукът отекна в залата.
Британи беше отрязала дългата си прекрасна коса до кожа.
Тя беше без червило и без никакъв грим. Носеше кафяви мъжки туристически обувки, бледожълт пуловер, а през раменете се беше наметнала с бял шал.
Харди знаеше, че Стиър трябва да е много предпазлив въпреки успеха си в предварителното изслушване. Британи беше враждебен на обвинението свидетел. Щеше да дава показания срещу собствения си баща, а това я поставяше в ужасна и неудобна ситуация. Харди беше почти сигурен, че Стиър вярва, че тя е станала жертва на изнасилване, макар и това да нямаше особено отношение към случая, понеже така или иначе повечето заседатели също смятаха така. Щяха да ѝ съчувстват. Стиър вероятно също не беше имунизиран срещу подобна емоция и поне щеше да се постарае да не изглежда като коравосърдечно копеле.
Не биваше да се забравя и простият факт, че Британи щеше да лъжесвидетелства срещу самата себе си. Освен че трябваше да предаде съчувствието си и разбирането си към играта на Британи, Грозника трябваше отведе заседателите и до това очевидно и неизбежно заключение, при това въпреки думите на свидетелката си.
Накрая Харди беше убеден, че Стиър трябва да е потресен от вида на Британи, както бяха и всички останали.
Британи положи клетва и се настани на мястото на свидетеля. Тя погледна храбро през залата към баща си, опита да се усмихне наперено, макар да не се получи, и се облегна в стола. Стиър не се нахвърли ентусиазирано срещу нея, както беше направил с д-р Пейли, а се надигна внимателно и се приближи с бавни и премерени крачки.
— Госпожице Магуайър, добър ден.
В началото на разпита Стиър беше самата вежливост, както и трябваше да бъде. Той помоли Британи да се представи на заседателите, да обясни каква е връзката ѝ с Моузис и да признае, че не желае да свидетелства. Грозника бързо наложи лек и почти разговорен ритъм, за да я накара да се почувства малко по-спокойно.
Не след дълго обаче мина направо на въпроса.
— Познавахте ли жертвата в случая, Рик Джесъп?
Това беше доста деликатен момент и Харди, Джина и Ейми го бяха обсъждали надълго и нашироко. От една страна, Харди усещаше, че има голяма вероятност Гомес да се придържа към точните думи на решението си и да позволи на Стиър да пита Британи единствено дали е казала на баща си за изнасилването и каква е била реакцията му. Вероятно биха могли да накарат съдията да не допусне въпроси за връзката между Британи и Джесъп, тъй като бяха без отношение към делото или бяха поверителна информация. От друга страна, това можеше да остави заседателите с впечатление, че не е имало никакво изнасилване, че убийството е в резултат на бълнуванията на някаква луда жена и на буйния ѝ баща и бедният Рик Джесъп, този красив изгряващ политик, е станал невинна жертва на двамата лунатици.
Те обаче знаеха, че Стиър ще се опита да представи мотива и затова решиха, че ще бъде много по-добре, ако заседателите узнаеха, че Британи е била изнасилена. Всичко се развиваше точно така.
— Да, познавах Рик Джесъп.
— Откъде го познавахте?
— Излязохме веднъж. Не се получи и спряхме да се виждаме.
— Кога се случи това?
— Не съм сигурна за точната дата. Мисля, че беше някъде в началото на февруари.
— Като казвате, че сте спрели да се виждате, имате ли предвид, че сте престанали да излизате на срещи?
— Да.
— Все пак виждали ли сте г-н Джесъп отново през февруари?
— Да.
— А при какви обстоятелства се видяхте?
— Той дойде в работата ми, в кафенето „При Пит“. Каза, че иска да ме види отново, а аз му отвърнах, че нямам подобно намерение.
— Скарахте ли се?
— Не, не точно. Имахме спор, аз отидох в задната стая, а управителят го помоли да си тръгне.
Харди улови погледа на племенницата и кръщелничката си и кимна леко, за да ѝ покаже, че се справя добре. Заседателите оставаха с впечатлението, че тя е честна, възпитана и заслужава съчувствие.
— Въпреки това видяхте ли се с г-н Джесъп още веднъж през февруари?
— Да. Един ден след работа той ме засече в една уличка, докато отивах към автобусната спирка, за да се прибера.
— Тогава отново ли възникна спор?
— Да. Казах му, че не искам да го виждам повече. Исках да ме остави на мира.
— Какво се случи след това?
— Опитах се да мина покрай него, да продължа напред, но той ме сграбчи.