— Сложил е ръце върху вас?
— Да. Разтресе ме и ме блъсна в стената. От лицето ми потече кръв, а той веднага започна да се извинява. Уплаших се, отново се опитах да мина край него, но той ме сграбчи отново и ме хвърли на земята.
Харди потупа Моузис по ръката и хвърли скрит поглед към Ейми. Беше убедил Британи, че трябва да разкаже за по-ранните си отношения с Джесъп при разпита на Стиър. Те не можеха да се свържат с нощта на изнасилването, но бяха мощно оръжие и обрисуваха Джесъп в най-мрачни краски. Въпреки това Харди имаше предчувствието, че Стиър ще го позволи, тъй като това водеше до побоя над Джесъп, а това щеше да създаде впечатление за нрава и намеренията на Моузис. Но според Харди по-важното беше, че това означаваше, че тогава Британи не беше отишла право при баща си, след като я бяха пребили, и смяташе, че Стиър го подценява. При кръстосания разпит Харди щеше да наблегне точно върху това.
Грозника продължи точно по плана си:
— Лошо ли пострадахте?
— Отидох в болница, настаниха ме в интензивното отделение, но по-скоро бях поразтърсена. Имах ожулвания и синини.
— Казахте ли на баща си, че г-н Джесъп ви е нападнал?
— Не, не казах.
— Никога?
— Никога.
В този момент Стиър се намираше в изцяло печеливша ситуация. Щеше да твърди, че Британи е казала на баща си за изнасилването и че това е мотивът за убийството. Ако заседателите не повярваха, щеше да се позове на другия инцидент, когато Британи не беше посочила Джесъп, но Магуайър някак си беше разбрал какво е станало и беше пребил младежа. Беше възможно Магуайър да се е досетил за изнасилването точно както за първото нападение срещу дъщеря му, дори и тя отново да беше премълчала. Така или иначе Стиър щеше да разполага с мотива.
Стиър даде вид, че усеща мъката на Британи, замълча, върна се до масата си и се престори, че преглежда нещо из бележките си. После отново застана пред нея.
— Това не е последният път, когато сте чули за г-н Джесъп, нали?
— Не.
— Кога беше последният път?
— В края на март.
— Той как се свърза с вас?
— Прати ми есемес, че ще повдигне обвинения, че баща ми го е нападнал, освен ако не се видим отново.
Стиър се престори на изненадан, погледна към заседателите, но после отново се обърна към свидетелката си.
— Как отговорихте на съобщението?
— Съгласих се да се срещнем в „При Пери“ в събота вечерта.
— А защо сте се съгласили да се срещнете с него въпреки предишните ви отношения и нападението срещу вас?
— Исках да разбера какво има предвид и евентуално да го убедя да престане да тормози семейството ми.
— Нима казвате, че не сте вярвали, че баща ви го е пребил?
— Не знаех. Тогава разбрах за пръв път. Рик имаше политически връзки и си помислих, че може да ни причини неприятности. Баща ми е собственик на бар — „Малката детелина“, а Рик работеше за градски съветник Гудмън, който през последните месеци организираше акции срещу заведения из целия град. Затова се съгласих да говоря с него.
— Госпожице Магуайър. Ще се изненадате ли, ако разберете, че баща ви е признал, че е нападнал г-н Джесъп, след като той ви е пребил?
— Да, вече чух за това. Но не го знаех, когато се срещнах с г-н Джесъп в „При Пери“.
— Казвате, че не сте знаели, че баща ви е нападнал г-н Джесъп?
— Не, сър. Тоест, да, сър, точно това казвам.
Стиър беше наясно, че показанията ще са такива, но искаше заседателите също да ги чуят и да решат дали отговорът е дори слабо вероятен. Той се поколеба, сякаш обмисляше какъв въпрос да зададе.
— Госпожице Магуайър — продължи той. — Нека се върнем малко по-назад. Свързахте ли се с някого, когато лежахте в интензивното отделение, след като г-н Джесъп ви беше нападнал?
— Да, обадих се на майка си и я помолих да дойде и да ме прибере.
— Казахте ли ѝ какво ви се е случило?
— Не.
— А защо не?
— Не исках да забърквам Рик в неприятности. Не смятах, че нещо подобно ще се случи отново. Той просто беше ядосан, затова реших да не казвам.
— Къде ви отведе майка ви след болницата?
— В нейния апартамент. Искам да кажа в техния, нейния и на татко.
— Там видяхте ли се с баща си?
— Да.
— Казахте ли му какво се е случило?
— Не. Казах му същото, каквото и на майка си — че съм тичала да хвана автобуса, подхлъзнала съм се и съм паднала.
— Баща ви повярва ли ви?
— Явно не.
В залата цареше съсредоточена и напрегната тишина, но при тези думи се чу откъслечен смях. Стиър го остави да утихне и продължи:
— Добре. Значи сте се срещнали с г-н Джесъп в „При Пери“ на ул. „Юниън“?