Стиър внимателно преведе Британи през събитията от онази нощ, но накрая стигна до момента, когато се беше събудила в леглото на Джесъп и е знаела, че е била изнасилена.
— Какво направихте тогава?
— Рик спеше, така че си грабнах дрехите и излязох от апартамента. Открих колата си там, където я бях оставила на „Юниън“, и отидох с нея в „Детелината“.
— Защо отидохте там?
— Първата ми реакция беше да отида при татко. Реших, че може да е на смяна, но не беше.
— Искали сте да видите баща си?
— Да.
— За да му кажете какво се е случило?
— Не знам дали щях да му кажа или не. Просто исках да съм у дома, да съм в безопасност, нали се сещате? Не можех да повярвам какво ми се беше случило.
Британи замълча и избърса очи.
— Нямаше ли го баща ви?
— Не. На бара беше един приятел, Тони Солая. Аз бях напълно съсипана, наближаваше времето за затваряне, казах му какво се е случило и той ме заведе в жилището на майка ми и баща ми.
— Казали сте на Тони, че сте били изнасилена?
— Да.
— А Тони придружи ли ви до апартамента на родителите ви?
— Да. Мама отвори и той ме остави с нея.
— А баща ви? Той беше ли си у дома?
— Спеше. Беше около два часа през нощта.
— Значи не сте видели баща си?
— Не.
— Казахте ли на майка си, че сте били изнасилена?
— Не.
— А защо? Щом вече сте казали на Тони…
— Не знам. Просто си помислих… Реших, че не искам да я притеснявам.
По бузите на Британи блестяха сълзи. Стиър отмести поглед от нея и се обърна към заседателите, а след това и към съдията.
— Ваша чест — каза той, — имам още много въпроси към свидетеля, но ако адвокатът на защитата не възразява, може би бихме могли да се възползваме от кратка почивка, за да дадем възможност на г-ца Магуайър да се възстанови.
Джина Роук стана първа и тръгна към Британи с няколко кърпички. Тя се беше облакътила на парапета и беше подпряла чело с ръце. Стиър явно я беше изненадал с предложението си за почивка и тя се тресеше от емоции, било то и само заради краткото облекчение от напрежението.
Джина отиде до нея и я прегърна.
— Ей, ей. Всичко е наред. Справяш се чудесно.
Британи си взе кърпичка и избърса лицето си.
— Такова бебе ревниво съм. Съжалявам.
— Не се притеснявай. Наистина. Такива неща се случват постоянно.
Джина се приведе и я целуна по челото.
— Между другото наистина се представи отлично. Точно както трябва.
Британи се посъвзе и успя дори да се изсмее през сълзи.
— Просто толкова ми е писнало от всичко…
Хората от масата на защитата разговаряха шепнешком.
— Ще ида и ще я прегърна — каза Моузис.
— Само да си мръднал от масата, и приставът ще те застреля — отвърна Харди.
— Сърцето ми се къса.
— И моето. Но тя се справя чудесно. Корава е.
— Не искам да е корава. Преживя достатъчно, не смяташ ли?
— Повече от достатъчно, но до края тук я чака още много. Грозника само си постила на меко, прави се на добро момче за пред съдебните заседатели и я оставя да си почине. Когато се върне, нещата бързо ще станат доста сериозни. Само гледай.
Моузис се огледа през залата към дъщеря си. Джина все още я държеше в прегръдките си и двете си говореха, опрели глави.
— Никога не съм искал да ѝ се налага да прави това — каза той. — Нито пък на някого от нас, ако има значение.
Харди си отвори устата да каже, че подобни откровения са малко закъснели и че Моузис е трябвало да премисли нещата една идея по-ясно преди време, когато наистина е било от значение и когато е можел да спести неприятностите на всички. Пое си дъх, но се спря. Какво, по дяволите, очакваше да постигне с тази лекция?
Всички бяха затънали до ушите и нямаше какво повече да направят.
— Госпожице Магуайър.
Тонът на Стиър беше малко по-твърд, сякаш търпението му се изчерпваше. Той разпитваше Британи от почти два часа и я беше накарал да разкаже как се е върнала при Сюзън и Моузис, как е казала на майка си, че просто е пила прекадено много и на сутринта ще отиде пеша до „Детелината“, за да си прибере колата, но вместо това в седем и петнадесет е посетила Центъра за помощ за жени, пострадали от сексуално насилие. Според думите ѝ тя се беше върнала в апартамента на родителите си около десет и половина в неделя сутринта и бяха седнали да закусват в кухнята. В този момент Стиър явно реши, че е време да засили огъня.
— Искате да кажете на съдебните заседатели, че когато онази сутрин сте се върнали, баща ви не ви е попитал къде сте били и какво се е случило предишната нощ?