— Точно така.
— Обичайно ли е да прекарвате нощта при родителите си?
— Не е много често, но се случва.
— Онази сутрин сте отишли да съобщите, че сте били изнасилена от г-н Джесъп — тъкмо сте се били върнали, но не сте споменали нищо на никого от родителите си?
— Точно така.
— Не сте?
— Не.
— За да сме точни, бих желал да го заявите и на съдебните заседатели. Казахте ли на баща ви, че жертвата на убийството е сложил опиат в питието ви в „При Пери“, а след това ви е изнасилил?
Ейми У скочи на крака, сякаш някой я изстреля.
— Ваша чест, възразявам! Свидетелката вече отговори на този въпрос.
— Отхвърля се.
— Госпожице Магуайър? — настоя Стиър.
— Не, не съм казала — отрече Британи.
— Казахте ли му, че сте се събудили в апартамента на г-н Джесъп и сте знаели, че сте била изнасилена?
— Възразявам!
— Отхвърля се.
— Не.
— Казахте ли на баща си, че жертвата на убийството ви е насилил сексуално?
В този момент Харди също усети, че не може да се сдържа повече.
— Ваша чест, ако съдът позволи…
Той долавяше водовъртежа от енергия зад гърба си, но не даваше и пет пари.
Гомес трясна с чукчето, изгледа адвоката и се взря над главата му в залата.
— Съдът не позволява, г-н Харди. Защитата и обвинението да дойдат при мен.
Харди и У станаха и излязоха иззад двете страни на масата. Стиър не закъсня и застана до тях пред масата на съдията. Гомес се приведе напред, така че да чуят свирепия ѝ шепот:
— Няма да позволя подобен елементарен подход на размяна на реплики. Вие, госпожице У или вие, господин Харди, ще отправяте възраженията си спрямо който и да било свидетел към съда. Няма да позволя нито един от вас…
— Ваша чест — каза Харди, — с цялото ми уважение…
Гомес вдигна показалец и го пресече.
— Господин Харди, съветвам ви да внимавате изключително много какво ще кажете. Опитът ми показва, че адвокати, които започват с „цялото ми уважение“, често продължават с изявления, които могат да са крайно неуважителни. Ако това се случи тук, ще има моментални и сериозни последствия. Ясно ли се изразих?
Харди преглътна жлъчния си коментар и кимна.
— Да, Ваша чест. Но г-н Стиър очевидно тормози свидетелката, която е и жертва. Тя ясно заяви, че не е казвала на баща си, че е била изнасилена.
— Той трябва да развие тезата си, за да могат съдебните заседатели да разберат точно какво е казала и какво не е. Изразих се ясно, че ще допусна да я пита какво е казала на баща си. На вас, а и на адвоката на г-ца Магуайър, ви беше ясно, че тя трябва да е готова да даде показания за целия инцидент. А сега нека всички се върнем по местата си и да продължим.
Харди и У седнаха зад масата си. Стиър не пропиля и секунда и веднага помоли стенографката да повтори последния му въпрос:
— Казахте ли на баща си, че жертвата на убийството ви е насилил сексуално?
Британи стисна устни и поклати глава.
— Не.
— Казахте ли на баща си — продължи Стиър, — че сте се почувствали насилена и мразите жертвата на убийството, след което баща ви се е ядосал?
— Не.
— Не беше ли всъщност реакцията му спрямо вашето положение толкова яростна, че сте се изплашили, че ще предприеме драстични мерки?
— Не! Точно затова не можех да му кажа! Точно предната вечер бях чула версията на Рик за случилото се между него и баща ми, след като Рик ме беше нападнал през февруари. Не знаех дали да му вярвам, Рик беше такъв лъжец… Но не исках повече проблеми. Затова обмислих ситуацията, докато отивах с Тони към жилището на родителите ми, и разбрах, че не мога да им кажа, дори и да исках. Беше ме страх.
— И не сте му казали?
Ейми реши да въстане срещу статуквото, бутна стола си и се изправи.
— Възразявам, Ваша чест. Този въпрос беше зададен няколко пъти, и му беше отговорено.
Гомес най-накрая явно реши, че Стиър е прекрачил границите в натиска си, и потвърди възражението.
Прокурорът въздъхна театрално с явно разочарование. Но все още не беше постигнал целта си и веднага се върна към нея:
— Госпожице Магуайър, казвали ли сте някога някому, че сте имали разговор с баща си, по време на който сте му съобщили всички тези подробности — наркотика в питието ви, самото изнасилване, страха и омразата ви към жертвата?
У погледна към Моузис и Харди дали да възрази отново. Харди леко поклати глава. Ненавиждаше ситуацията, но Стиър съвсем не задаваше същия въпрос под една или друга форма.
Британи също долови разликата. Тя погледна към съдията и пак се обърна към Стиър:
— Въпросът е дали съм казала на някого, че съм разказала на татко за някои от тия неща?