Очите на Харди бяха изпити и уморени почти през целия ден, но сега в тях проблесна искра.
— Защото не е можел. Джесъп е щял да разкаже какви са ги вършили.
— Смяташ, че го е изнудвал? — попита Джина. — При това открито?
— Не е невъзможно — отвърна Хънт. — Или поне дотолкова, че Гудмън да не може да измисли начин да го уволни.
— Как се докопа до всичко това, Уайът?
Хънт се усмихна.
— Ето това пък е най-веселата част.
Харди осъзна със закъснение, че срещата между Джина и Хънт може да е била неловка. Разликата във възрастта им беше относително голяма, около петнайсет-шестнайсет години, но преди време двамата имаха двегодишна връзка. Харди изпрати Хънт, върна се в солариума и веднага постави въпроса:
— Надявам се, че не ти създадох проблеми. Когато казах на Уайът да дойде, не се сетих, че…
Джина махна с ръка.
— Аз съм голямо момиче, Диз. А той е добър човек. Нямаме проблеми помежду си.
— Нямате проблеми — кимна Харди. — И двамата. Обичам да работя с пораснали хора. Особено след като цял следобед гледах Британи. Бедното момиче е толкова объркано. Попита ли я защо си е отрязала косата?
— Вече не искала да бъде красива. Смята, че красотата ѝ я е забъркала в тези неприятности.
— Има нещо вярно.
— Проблемът не е в красотата — каза Джина, — а в това как я използваш. Един ден ще го разбере.
— Казва го човек, който вече знае.
Джина го изгледа и се усмихна широко.
— Тези думи са винаги на място, макар и да са чисто ласкателство.
Тя отвори куфарчето си на масата пред нея.
— Сега искаш ли да помогнеш на Ейми да се подготви за кръстосания разпит на Британи, или ще говорим за новата информация?
Харди се замисли.
— Идеята, че имаме двама нови играчи и два нови мотива, ми харесва.
— Смяташ ли, че наистина имаме? Ако разкриеш един от тях, всъщност обръщаш тезата си към „някой друг го е направил“ и замесваш Гудмън и Ло.
„Някой друг го е направил“ беше съвсем обичайна стратегия на защитата.
— Смятам, че на теория звучи добре — продължи Роук, — но е малко пресилено да искаме от съдебните заседатели да повярват дори и за минута, че някой от тях двамата е убил Джесъп, дори и да имат мотив. Особено Гудмън… Тоест градският съветник. Ще разбуниш голямо гнездо на оси и може да те нажилят. Да не говорим, че в момента не можем да докажем и капчица от тези твърдения.
— Това не ме притеснява. Да не забравяме, че Дан Уайт също беше градски съветник, така че имаме прецедент.
— Дан Уайт беше побъркан.
Това може и да беше вярно, но през 1978 г. Уайт беше застрелял кмета Джордж Москоун и градски съветник Харви Милк в кабинетите им.
— Този прецедент няма как да покаже, че през онази неделя Гудмън е бил в жилището на жертвата — настоя Джина.
— Може да е поръчал убийството.
Роук сбърчи вежди.
— Е, така или иначе е по-добре да откриеш какво е правил през онзи ден, ако ще вадиш историята в съда. Ще бъде доста смущаващо, ако излезе, че е бил примерно на Хаваите или в Тахо.
— Добре, ами Ло? Той разполага с цял екип биячи и бодигардове. Те се грижат за момичетата, а може би и за враговете му. Или за онези, които се осмеляват да бият момичетата.
Джина замълча и остана неподвижна за цяла минута.
— Не ме разбирай погрешно. Това е интересно и трябва да го представим на съдебните заседатели, за да им дадем нещо друго, за което да мислят. Но ако поемем по този път, трябва да решим кой избор е по-добър, за да не се окаже, че просто посочваме някакви хора, които Джесъп е познавал малко или повече случайно. Той очевидно е бил трън в очите на всички. И пак да отбележа, че няма да е зле да имаме поне мъничко доказателство, което да потвърди нещата, които казваме.
— Мислиш, че не си струва да покажем що за кучи син е бил Джесъп?
— Вече всички заседатели вярват, че той е бил изнасилвал — сви рамене Роук. — Колко още искаш да го намразят?
— От дън душа. Но те разбирам, той няма как да стане по-мъртъв, отколкото е. Което е жалко.
Харди помълча, но нещо му хрумна.
— Ей, може да е било някое от момичетата на Ло. Някое от онези, които е пребил.
— Диз, стига. Може пък да е бил Йети. Увличаш се. А познай кой може да е бил в действителност?
— Кой?
— Може да е бил Моузис.
По някакви твърде сложни за обяснение и сигурно кармично обвързани причини поне два от любимите моменти в живота на Харди се бяха случили пред предната врата на къщата на Ейб Глицки.
Веднъж Глицки беше отворил, докато държеше дъщеря си Рейчъл на рамо. Тя вече беше успяла да повърне върху тениската му, а едно от розовите ѝ терличета висеше от ухото му. Мина поне половин минута преди Ейб да разбере и да го махне. Харди все още се смееше с глас, когато се сетеше за картинката.