— Когато стигнем там горе, ще питаме и ще изясним работата — поусмихна се Харди.
Въпреки че беше предупреден, Харди се спря неуверен пред адреса на ул. „Мишън“, който дъщеря му Ребека му беше дала. Беше досущ като която и да е от другите безстопанствени сгради, станали толкова потискащо обичайни в широкия център през последните няколко години. Някога приканващата витрина към улицата сега беше боядисана в скучно матовочерно, както и предната врата, която зееше частично отворена към притъмнялата рецепция. Харди си помисли, че е просто страхотно място, ако искаш да те оберат. Но адресът беше точно този.
Докато стоеше и попиваше атмосферата, иззад ъгъла се появи група от седем момчета и момичета. Те минаха през полуотворената външна врата без никакво колебание и потънаха навътре. Харди остана на няколко стъпки зад тях и влезе в сумрачното антре точно навреме, за да види как последният младеж изчезва, а вътрешната врата се затваря с щракване.
Харди отиде до вратата, огледа се и почука три пъти, като се чувстваше глупаво и някак подозрително в костюма си. На височината на лицето му се отвори кръгче червена светлина, с диаметър около пет сантиметра, а едно око се появи за малко в шпионката.
— Да? — произнесе напевно безплътен глас.
— Измама — каза Харди. Това беше паролата.
Вратата щракна отново и се отвори широко. В неясната червена светлина зад нея едва се различаваше седнал на стол млад мъж с приятно лице и кожено облекло.
— Добре дошли в „Горящия Рим“ — каза той. — Внимавайте по стъпалата надолу.
Това беше добър съвет, не съвсем ненужен, тъй като стълбището се спускаше в още по-тъмен мрак, преди една площадка да отведе до други стълби, перпендикулярно наляво. Над второто стълбище светеше самотна червена крушка, хвърляйки оскъдна светлина върху стъпалата. Докато слизаше, Харди усети пулсиращ бас-ритъм иззад вратата в дъното на стълбището.
Когато я отвори, за негова изненада се намери в привлекателно място. Беше добре осветено, по-скоро като стилен бар за контрабанден алкохол, а не като мръсен гараж. Таванът беше висок, а всички стени бяха тухлени. От единия до другия край се простираше солиден бар от тъмно дърво, а от музикалната уредба се носеше Джон Майер, при това доста по-тихо от оглушителните децибели, които Харди очакваше.
Той си проправи път до мястото, където седяха жена му и дъщеря му. Изглеждаха еднакво красиви — две червенокоси жени с блузи от трико, тесни дънки и ботуши. Майката и дъщерята седяха една срещу друга, обърнати към бара, пред тях имаше по чаша вино и не забелязаха Харди, докато не застана до масата.
— Трябва да харесваш място, където те пускат само срещу парола — каза той, като окачи сакото си на облегалката на стола до малката масичка в средата на претъпканото помещение. — Макар да смятам, че „измама“ е малко прекадено очевидно, не е ли така?
Франи се наведе напред и го целуна по бузата.
— Сменя се всеки ден — отвърна Бек.
— Наистина ли не те пускат, ако не я знаеш? — запита Франи.
По лицето на Бек се изписа объркване.
— Защо да не я знаеш? Има я на сайта им.
— Ами ако нямаш компютър подръка? — отвърна Харди.
Обърканото изражение се запази.
— Тогава търсиш в Google на телефона си.
Бек сложи длан върху ръката на баща си.
— И не ми казвай: „Ами ако нямаш телефон.“
— Добре, да приемем, че всеки има телефон, но какво става, ако не можеш да му сложиш Google?
— Той се шегува, нали? — Бек погледна към майка си.
Франи потупа Харди по ръката.
— Той е умен по друг начин — каза тя.
— Просто си мисля за тълпите бедни хора, които вървят по „Мишън“, неспособни да утолят жаждата си поради липса на парола.
— Утолят — повтори Ребека. — Ето това е дума, подходяща за баща.
— Много си е добра — отвърна той. — Може би трябва да я направят парола за утре. Междувременно бих искал да поръчам нещо утоляващо. Тук навъртат ли се сервитьорки или трябва сам да ида до бара?
— Става и по двата начина. Но ако искаш пълното изживяване, иди до бара.
— Какво е пълното изживяване?
— Един от знаковите им коктейли. Тук имат удивителен миксолог.
— Миксолог — Харди кимна. — Какво ли не чува човек от дъщеря си. Миксолог различно ли е от барман?
— Той създава нови питиета, татко. Прави собствени битери, настойки, украси, такива работи. Мисля, че ще харесаш някои от тях. Прави едно нещо с джин, битери и босилек, което със сигурност ще харесаш.