— Не забравяй за шилелага.
— Остава и да забравя. Но все пак са видели просто мъж с тояга. Какво от това?
— Е, не е носил въдица.
Харди сви рамене.
— Нищо от това не означава, че е бил в апартамента на Джесъп.
Сервитьорът се върна, отмести завесата на сепарето и им поднесе питиетата. Франи го изчака и вдигна чашата си с шардоне.
— Ако не се притесняваш от свидетелите, защо имаш нужда от нещо по-силно?
Харди отпи от мартинито си и замълча.
— Днес установиха мотива. Направо го заковаха. Приятелите на Британи се редят на опашка да разправят, че им е казала на всичките, че е съобщила на баща си, а той толкова се ядосал, че направо не можел да говори от бяс. Изпаднал в такава ярост, че уплашил нея и Сюзън.
— Това ли са казали?
— И още доста работи.
Франи остави чашата си, без дори да я докосне с устни. Харди забеляза, че ръката ѝ потреперва.
— Казваш, че ще го признаят за виновен?
— Никога не казвам такива неща, докато не чуя последния удар на чукчето. Знаеш, че при съдебните заседатели всичко е възможно. Но трябва да призная, че след днешните показания задачката става по-сложна. Той също го знае.
Харди млъкна, отвори уста, но се поколеба.
— Помислих си, че би могла да поговориш с него — каза накрая той.
— За какво?
— За обичайното — въздъхна Харди. — Че трябва да се пази, да внимава да не го спипат неподготвен, особено ако го изненадат и се ядоса. Писнало му е да му го повтарям, но би могла да му припомниш колко е важно да си затваря устата за другия въпрос. Важно е не само за мен, но и за него, за Джина, за Ейб, а и за теб, любимата му сестра.
— Той вече го знае, Дизмъс. Наистина.
— Добре. Но смятам ще се съгласиш, че когато се разпали, може да направи някаква глупост и да забрави.
— И мислиш, че мога да му повлияя?
Франи се облегна назад, погледна съпруга си и отклони очи за миг.
— Какво смяташ, че мога да му кажа?
— Ами, това е другият проблем.
— Какъв?
Харди хвана чашата си за столчето и я завъртя, за да спечели малко време.
— Както знаем, той твърди, че не е убил Джесъп. Ако това е вярно, значи не бива да лежи в затвора. И това е безспорно.
— Но…
— Но ако наистина го е направил…?
— Да, но не е.
Харди се вгледа в съпругата си.
— Ако го е направил — продължи той, — и заседателите го признаят за виновен, може би ще успееш да го накараш да разбере, че това е негово лично бреме, което сам е поел. И то няма нищо общо с историята при доковете. Но той е такъв, че ще се изкуши да се разприказва и да подчертава моралните сходства. Само че в случая с Джесъп Моузис е знаел, че може да бъде наказан и вероятно ще бъде. По дяволите, можело е Джесъп да го надвие и да го убие. Поел е този риск сам и последствията са само за него. Трудно е за приемане и той не желае да го чува, но е така.
Харди разпери умоляващо ръце.
— Ти го познаваш, Фран. Той е философ, а това е поне някакъв аргумент.
— И искаш аз да му го представя?
— Нещо повече, Фран. Мисля, че ти си единствената, която може да го направи.
Тежките разговори още не бяха приключили. Харди подбутваше пържените стриди в чинията си, апетитът му беше изчезнал още преди да сервират гъмбото.
— Но най-много се притеснявам за Британи — каза той. — Особено ако се окаже вярно.
— Смяташ, че човекът на Ейб във ФБР го е излъгал?
— Не. Поне не нарочно. Което не означава, че той самият не е бил излъган и затова предава невярна информация. Знае се, че ако някой започне да разпитва, федералните шерифи са склонни да го пратят за зелен хайвер, за да го разкарат. Те приемат тайните си съвсем сериозно — за разлика от — както излиза, повечето американци под трийсет години.
— Ако това е вярно, трябва да кажем на Британи.
— Точно това ме мъчи, Фран. Ще постигнем ли нещо добро? Може би тя вече знае. Излизат заедно от три месеца, а той разказа на Британи за себе си след три минути.
— Като обаче е пропуснал най-важното.
— Че е професионален убиец? Това ли?
— А ако тя не знае? — попита Франи.
— Тогава как ще ѝ помогне, ако узнае?
— Е, ако не друго, поне ще знае, че той е наистина опасен тип.
— Защо смяташ, че вече не го е разбрала? Не мислиш ли, че е привлечена от него точно заради това? Тя никога няма да повярва, че той може да е опасен и за нея.
Харди потри лицето си.
— Знаеш ли какво наистина не ми дава мира? Ами ако, но само ако, именно Тони е отишъл и е убил Рик Джесъп, след като е чул, че Британи е била изнасилена? Защото, нали се сещаш, той с това се занимава.