Франи се облегна рязко и очите ѝ се разшириха от изненада.
— Нека за малко разгледаме положението — продължи той. — Ако той е влюбен или поне силно привлечен от Британи, ще позволи ли да съдят баща ѝ и дори да го пратят в затвора?
— Сигурно. Защо да не позволи? Нали няма той да лежи. А и всъщност, ако Моузис наистина влезе в затвора, Британи ще бъде още по-уязвима, нали? Тони ще бъде единственият останал мъж в живота ѝ. Наистина ли смяташ, че това е възможно?
— Не знам. Но тази вероятност ме гризе още откакто Ейб ми каза снощи. Тони е първият, на когото Британи е казала за изнасилването. Какво би го спряло, след като я остави при родителите ѝ, да отиде при Джесъп веднага или на сутринта, или по някое време следобеда?
— Но шилелагът не е бил у него, а у Моузис — напомни Франи.
— Кой казва, че трябва да го убие с шилелага? Може да го е пречукал с дръжката на пистолет или пък с бутилка от вино. Или с гаечен ключ. Може да е взел камък от градината, за Бога. Какъвто и да е твърд и тъп предмет.
— Не, не, не — поклати глава Франи. — Ако е бил някой с пистолет, особено бивше ченге, за което се смята, че е убивало други хора, не смяташ ли, че е щял да използва точно пистолета? Ако е свикнал с пистолети, а признай, че това е оръжието на професионалистите — нали? — защо да взима друго в последния момент?
— Възможно е. Ами ако е бил наистина побеснял? Ами ако убиването му доставя удоволствие? Ами ако само го е ударил по главата, но толкова му е харесало, че е продължил? Ами ако въобще е нямал пистолет и просто е чувствал, че трябва да убие мръсника веднага с каквото му попадне подръка? Как съм могъл да не се сетя за това преди вчера! Дори не ми мина през ума. Как така никой не се е сетил?
— Защото през цялото време нещата се въртят около Моузис. Никой дори не се е постарал да се огледа за друг извършител, най-малко пък ченгетата. Нали цялата история със заповедта за арест директно от съдията беше точно заради това? Просто вървете да хванете Моузис, при това веднага.
— Трябва да призова Тони отново.
Двамата продължиха да се гледат един друг, вцепенени от важността на предположението на Харди. Сервитьорът дръпна завесата и отнесе почти недокоснатите ордьоври.
— Дизмъс — започна Франи, когато той притвори завесата, — не бива да го викаш за кръстосан разпит, не и ако ще го обвиняваш в нещо. Не бива да допускаш той да си помисли, че таиш някакво подозрение към него. Разбираш ли какво ти казвам?
Погледът на Харди се фокусира върху някаква точка над рамото на Франи.
— Диз? — настоя тя.
— По-ясно няма как да бъде — отвърна той.
Британи и Тони бяха в спалнята в нейния апартамент и все още тръпнеха от удоволствието.
Тони стана, както беше гол, да донесе сладолед от фризера, а тя се зави с чаршафа и го притисна с ръце, като прикри гърдите си. През отворената врата на спалнята го виждаше как крачи из кухнята, слага сладоледа да отпусне за няколко секунди в микровълновата и взима лъжици от чекмеджето с приборите.
Слава Богу, че всичко свърши и Тони и тя няма да дават повече показания, помисли си Британи. Може би сега животът ѝ щеше отново да стане нормален. Трябваше да признае, че нещата не изглеждаха добре за баща ѝ, но тя имаше силна вяра в чичо си Дизмъс, който, доколкото знаеше, не беше губил нито едно голямо дело в кариерата си. Разбира се, за всичко си има първи път, но репутацията му не беше случайна. Нямаше да се притеснява за баща си, докато не го признаеха за виновен. А дори и тогава можеха да обжалват.
Най-важното за нея беше, че баща ѝ не го беше направил. Беше разбрала достатъчно от разказа на чичо ѝ Диз какво е открил за Лайъм Гудмън и Джон Ло. И двамата са имали сериозни неприятности е Рик и колкото щеш причини да искат да го видят мъртъв, може би дори повече, отколкото баща ѝ. Не разполагаха с точно описание на събитията час по час, но чичо ѝ беше възложил задачата на частни детективи и тя беше сигурна, че ще открият нещо.
Другото чудесно нещо беше, че показанията на Тони не бяха от значение, точно както я беше уверил. Ако само неговите думи противоречаха на нейните, това щеше да доведе до проблем между тях двамата, колкото и тя да го отричаше. Но имаше още трима души. Не можеше да повярва на колко хора беше разказала. Почувства се доста глупава, безотговорна, но си беше научила урока. Хората казват, че няма да издадат тайната ти на никого, но бързат да я издрънкат на тримата си най-добри приятели. Тя също беше такава, но вече не. Повече никога нямаше да е такава.