— За какво си мислиш?
— За днес — каза тя. — Радвам се, че всичко мина. Не искам никога повече да стъпя в съдебна зала. Нямам представа как си го правил постоянно, докато си бил ченге.
— Както си забелязала, вече не съм ченге. Сега знаеш защо.
Тя се пресегна за сладоледа, гребна си пълна лъжица и я лапна.
— Освен това — каза Британи — се чудя дали идеята на чичо ми как да отърве баща ми ще проработи.
— Каква му е идеята?
— Да накара заседателите да си помислят, че и други хора са имали мотив.
— Спомена ли имена?
— Единият от тях е твоят стар приятел градският съветник.
Британи започна да му разказва на какво се беше натъкнал Харди, но телефонът ѝ звънна от нощната масичка и я прекъсна. Тя подаде сладоледа на Тони, пресегна се, погледна кой я търси и вдигна.
— Здрасти, Бек.
Две минути по-късно очите ѝ отново бяха пълни със сълзи, а първата страница на „Кроникъл“ изпълваше екрана на лаптопа ѝ. Беше снимка на Тони и Британи, докато сутринта отиваха към задния вход на Съдебната палата. „С шапка на «Джайънтс» и придружена от новия си бодигард, Британи Магуайър…“, започваше статията.
— Това никога няма да свърши — каза тя. — Никога.
Тони не можеше да откъсне очи от екрана на компютъра.
— Бек каза, че снимката я има и в сайта на всекидневника „Пийпъл“, а там те наричат моя „готин нов бодигард“. Не разбирам защо просто не ни оставят на мира.
Тони не каза нищо, само един мускул по челюстта му потрепваше.
— Тони?
— Слушам те.
Той отново замълча и се вгледа в снимката.
— Тоя тип ни е изкарал доста добре, а?
— Трябваше да вземем проклетия му апарат и да го строшим.
Тони се пресегна и затвори лаптопа.
— Това ще се появи ли утре във вестниците?
— На такова ми прилича.
Лицето на Тони се стегна, погледът му потъмня и той кимна няколко пъти.
— За какво си мислиш? — попита го тя.
— За нищо — рече той. — За нищо не си мисля.
36
Свидетелските показания играеха ключова роля в посочването на Моузис Магуайър като заподозрян и точно затова Харди беше отделил толкова време и средства, за да ги дискредитира. Но когато в четвъртък сутринта първият свидетел се изправи и зае мястото си на скамейката, Харди откри, че тя не можеше да допринесе на обвинението почти с нищо.
Сюзън Антарамян беше съседката от горния етаж, която в неделя вечерта беше чула звуци от нещо като борба в долния апартамент, погледнала през прозореца и видяла как мъж в дънки, туристически обувки и с яке на „Джайънтс“ в оранжево и черно излиза от сградата. Един господ знаеше какво очаква Стиър, но прокурорът я разпита подробно за всичко, което отне мъчителни двадесет минути. Щом той предаде свидетеля, Харди приключи за по-малко от пет, като трудно скриваше нетърпението си да се отърве от тези безсмислени глупости. Може ли свидетелката да посочи, че човекът, когото е видяла, е точно Моузис Магуайър, който седи на масата на защитата? Не можеше. Вижда ли онзи човек някъде в залата? А в сградата? Не. Видяла ли го е да влиза или да излиза в апартамента на г-н Джесъп? Не. След като мъжът е излязъл от сградата, тя слязла ли е долу, за да види дали г-н Джесъп е наред? Не.
Показанията на Антарамян бяха толкова неубедителни, че Гомес привика Стиър при себе си.
— Господин Стиър, не искам да се намесвам в начина ви на представяне на случая, но се надявам, че ако планирате да продължавате в същия дух със свидетелите си, те ще могат да кажат нещо малко по-значително и свързано с делото.
— Това бяха сигурно най-скучните шест часа, които някога съм прекарвал в съдебна зала.
Харди крачеше между прозорците към ул. „Сътър“ и кафе машината в кабинета си. Уайът Хънт почти се беше излегнал в едно от кожените кресла.
— Беше точно каквото си мислех — продължи Харди. — Да, той беше. Да, блъснах се в него на улицата в неделя вечерта. Да, аз посочих неговата снимка от всичките шест, а след това го разпознах и в очната ставка. Той е. Да, ето го там на масата на защитата. Добре, ще го посоча. Да, това е Моузис Магуайър, обвиняемият. Исусе Христе!
Харди жестикулираше разпалено.
— После разчепках всяко несъответствие, несигурност и непоследователност в показанията на всеки свидетел. И какво, по дяволите, ако са го видели? Да са го видели с жертвата? Да са го видели до апартамента? Не? Тогава какво шибано значение има къде другаде са го видели?
Харди се спря и си пое дъх.
— И ето че сега съм тук, надувам ти главата и денят става още по-дълъг, нали?
— Мога да го понеса — каза Хънт. — Изпусни още малко пара.