В дело за убийство прокурорът ще постъпи крайно неразумно, ако не успее да докаже, че някой всъщност е бил убит, а не е починал от нещо друго. Затова Стиър повика седемдесет и седем годишния патолог на Сан Франциско Джон Страут, който въпреки възрастта си се славеше с много остър ум. Доста често показанията на Страут се приемаха без никакви възражения и се представяха на заседателите проформа и без протести. Стомахът на Харди се беше свил на топка от нерви заради изчезването на Тони и затова беше доволен, че в тази част от процеса може просто да седи. За добро или за лошо нямаше какво особено да каже.
Страут беше изключително слаб, чак мършав, сакото му беше поне с два номера по-голямо, а бялата му коса стърчеше на кичури. Изложи резултатите от огледа на тялото със силен и провлечен южняшки акцент.
— … никакво съмнение за причината за смъртта — тъкмо отговаряше той на въпроса на Стиър. — Смъртта е настъпила вследствие на удари с тъп предмет по главата. Единственият въпрос е кой точно от ударите го е убил и дали не става дума за комбинация от няколко удара.
— Докторе, можете ли да кажете със сигурност колко пъти е би ударен г-н Джесъп?
— Не точно. Ако съдя по следите по черепа, бих казал, че ударите са били поне осем.
— Имате ли професионално мнение с какво са били нанесени те?
— Не мога да предположа съвсем конкретно. Но мога да кажа, че е бил твърд тъп предмет. Какъвто и да е бил, е имал някои характерни изпъкналости, а повърхността му е била по-скоро гладка, отколкото груба.
— Защо казвате това?
— Ако предметът беше с груба и неравна повърхност, щеше да ожули кожата по ръба на раните от ударите. Но нямаше никакви такива следи или бяха съвсем незначителни.
— Някои от ударите били ли са достатъчно силни, за да оставят следи и по черепа на жертвата?
— Да. Три от тях са счупили краниума, тоест черепа, а пет са оставили отпечатъци. По скалпа има още две други контузии, една в горната лява част на челото, а друга точно над лявото ухо.
— По тялото имаше ли други следи от контузии, които смятате за важни?
— Да. Имаше скорошна голяма синина и дребна фрактура на лявата предмишница на жертвата, получена вероятно при опит да се защити. Поне такава е логичната причина.
— Докторе, споменахте, че гладката повърхност на тъпия предмет почти не е ожулила кожата. Това означава ли, че раните не са кървели?
— Не, съвсем не. Кървели са, при това силно. При травми по главата няма нужда да има големи разкъсвания на кожата, за да тече много кръв.
До Харди Моузис ставаше все по-напрегнат с развитието на показанията. Харди забеляза как Ейми тайничко сложи внимателно длан върху ръката на Моузис и я дръпна. Моузис дишаше овладяно и плитко, сякаш отново преживяваше момента на нападението. Поне така го разтълкува Харди и се опасяваше, че заседателите ще направят същото. Той се приведе и прошепна:
— Отпусни се. Мисли за нещо друго. Харесай си заседател и гледай него. Успокой се.
През следващия час Страут изброяваше суховато различните травми, а Стиър подчертаваше всяка една от тях с поредица от наистина ужасни цветни фотографии на тялото на Джесъп, както беше открито на местопрестъплението, а след това и на масата за аутопсии. Обвинението разполагаше с петдесет снимки, но Гомес беше позволила да се покажат десет. Според Харди и те бяха много.
Най-накрая дойде и неговият ред. Харди познаваше Страут доста добре. Преди години, когато Харди работеше като прокурор в същата тази сграда, двамата се бяха срещали много пъти и никога не се бяха карали. Страут беше особен тип, кабинетът му представляваше минимузей, претъпкан с всякакви предмети, причиняващи смърт — от ръчна граната, за която се носеха слухове, че не е обезопасена, но патологът я използваше като преспапие, до най-различни истински оръдия на убийство и колекция средновековни инструменти за мъчения.
Харди нямаше какво толкова да го пита, но все пак искаше да уточни една подробност. Вътрешното му убеждение беше, че не бива да оставяш нищо непроверено и трябваше да разнищи обвинението. Добрата работа на защитата включваше извличане на максимума и от най-дребния прокурорски пропуск, погрешно изявление, недоглеждане или неточност.
Харди се изправи и стисна окуражително Моузис за ръката, като така показа на заседателите един спонтанен другарски жест между двама от „добрите“. След това излезе иззад масата и застана пред скамейката на свидетеля.
— Доктор Страут, добър ден — каза Харди приятелски и свойски, сякаш беше добър познат не само на съда, но дори и на свидетеля на обвинението. — Няма как да знаете кога точно е починал г-н Джесъп, нали?